— Погледни — Хари сложи ключа върху масата.
Раскол попита, без да отмести очи от Хари:
— А-А?
Хари взе от дъската белия цар, ръчна изработка, много красив.
— Това са инициалите на мъж с деликатен проблем. Бил богат. Имал жена и деца. Къща и вила. Куче и любовница. Всичко изглеждало перфектно. — Хари завъртя дъската. — Но с времето богаташът се променил. Случките в живота му го навели на мисълта, че най-важно за него е семейството. Затова продал фирмата, отървал се от любовницата и обещал и на себе си, и на семейството си отсега нататък да живеят само един за друг. Възникнал обаче проблем: любовницата започнала да заплашва мъжа, че ще разкрие аферата им. Да, най-вероятно го изнудвала и за пари. Не толкова от алчност, а защото била бедна, а и понеже тъкмо завършвала свое произведение, което смятала за шедьовъра на живота си, и се нуждаела от пари, за да види то бял свят. Притискала го постоянно и една нощ той решил да я посети. Не просто някоя вечер, а специално избрана, защото му споделила, че чака гост: стара тръпка. Защо му казала ли? Или за да го накара да ревнува, или за да му покаже, че и други мъже я желаят. Не изпитал ревност. Напротив — въодушевил се. Удавала му се прекрасна възможност. — Хари погледна изпод вежди Раскол. Скръстил ръце, той наблюдаваше Хари. — Онзи чакал отвън и гледал към светлините от апартамента й. Малко преди полунощ гостът — случаен мъж без алиби — си тръгнал. По-късно все някой щял да се сети, че въпросният мъж е споменал за посещение у Ана през онази вечер. Или поне бдителната съседка Астри Монсен е чула как този мъж звъни на вратата. Но нашият човек не позвънил. Той си отключил. Промъкнал се по стълбите и влязъл в жилището й.
Хари взе черния цар и го сравни с белия. Ако човек не ги разгледа по-обстойно, би се заблудил, че са еднакви.
— Оръжието не е регистрирано. Може би е на Ана, може би е негово. Аз нямам представа какво точно се е случило в апартамента й. И вероятно никой няма да разбере, защото тя е мъртва. А полицията смята случая за приключен и разрешен: самоубийство.
— „Аз“? „Полицията“? — Раскол прокара ръка по козята си брада. — Защо не казваш „ние“ и „колегите ми“? Да не се опитваш да ми внушиш, че действаш самостоятелно, старши инспекторе?
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш отлично. Номерът да изпратиш колежката ти навън цели, естествено, да остана с впечатлението, че това е само между нас двамата. Но… — доближи длани една до друга, — това, от друга страна, не означава, че е невъзможно наистина да е така. Някой човек знае ли онова, което знаеш ти?
Хари поклати отрицателно глава.
— И каква е целта ти? Пари ли искаш?
— Не.
— На твое място не бих бързал толкова, старши инспекторе. Още не съм казал колко ценна за мен е тази информация. Може би говорим за крупни суми. Стига да докажеш думите си. А има начин виновника да бъде наказан по лична инициатива, така да се каже, без да е нужно да се намесват обществени лица.
— Не в това е въпросът — Хари се молеше потта да не лъсне на челото му. — Важно е колко ценна е твоята информация за мен.
— Какво предлагаш, Спиуни?
— Предлагам — Хари задържа двата царя в шепата си — реми. Ти ми казваш кой е Екзекутора. Аз събирам доказателства против убиеца на Ана.
Раскол се засмя тихо.
— Най-после изплю камъчето. Можеш да си ходиш, Спиуни.
— Помисли си, Раскол.
— Няма нужда. Доверявам се на хора, които искат пари, не на кръстоносци.
Измериха се с поглед от глава до пети. Луминесцентната лампа изпука. Хари кимна, остави фигурите върху масата, изправи се, приближи се до вратата и почука.
— Сигурно много си я обичал — каза той с гръб към Раскол. — Апартаментът на улица „Безгрижие“ се води на твое име, а и знам колко зле беше Ана с парите.
— Охо?
— Понеже жилището е твое, поръчах на домоуправителя да ти прати ключа. Днес ще пристигне с куриер. Предлагам ти да го сравниш с ключа, който ти дадох.
— Защо?
— За апартамента на Ана имаше три ключа. Единият беше у нея, другият — у електротехника. А този намерих в нощното шкафче във вилата на мъжа, за когото ти разказах. Той е третият, последният ключ. Било е възможно да е използван единствено той, ако Ана е убита.
Пред вратата се чуха стъпки.
— И за да придам допълнителна достоверност на думите си — добави Хари, — ще поясня: целта ми е да отърва собствената си кожа.
Двадесет и втора глава
Америка
Жадните хора пият навсякъде. Да вземем например „Маликс“. Заведението за хамбургери не разполагаше с достойнството на кръчмата „Скрьодер“. Наистина, хамбургерите в „Маликс“ имаха славата на превъзхождащи конкуренцията, а и с малко снизхождение би могло да се твърди, че вдъхновеният от индийската култура интериор със снимка на норвежкото кралско семейство притежава известно глуповато очарование. „Маликс“ обаче си оставаше заведение за бързо хранене и хора, склонни да похарчат пари за качествен алкохол, никога не биха изпили бирата си там.