— Мисля, че Хуле току-що го направи — тихо възрази тя. — Изглежда, за да нанесе максимална щета.
Хари улови погледа й.
— Е? — ухили се Арне Албю и прегърна жена си през раменете. — Позволявате ли и аз да се включа в играта? — Усмивката преливаше от весело настроение, но същевременно бе открита, почти невинна като безотговорната радост на момче, без разрешение взело колата на баща си.
— Съжалявам — сви рамене Хари, — но играта приключи. Разполагаме с нужните доказателства, а точно сега компютърен специалист проследява адреса, от който сте изпратили мейлите.
— Какви ги дрънка този? — засмя се Арне. — Доказателства? Мейли?
Хари го погледна.
— Ана е взела снимката, намерена в обувката й, от фотоалбума, когато е била заедно с вас на вилата в Ларколен преди няколко седмици.
— Седмици? — обърна се въпросително Вигдис към съпруга си.
— Той разбра, когато му показах снимката — продължи Хари. — Вчера е бил в Ларколен и я е заменил в нова.
Арне Албю сбърчи чело, но продължи да се усмихва.
— Да не сте пиян, детектив?
— Не биваше да й казвате, че ще умре — Хари вече се опасяваше да не изгуби контрол, — или поне не е трябвало да я изпускате от очи след това. Успяла е незабелязано да мушне снимката в обувката си. И точно това ви издаде, Арне Албю.
Хари чу как госпожа Албю с мъка си пое въздух.
— Само за обувки приказвате — възкликна Албю, гъделичкайки съпругата си по тила. — Знаете ли защо норвежките бизнесмени не успяват да правят бизнес в чужбина? Забравят за обувките. Носят купени от разпродажба обувки, а се обличат в костюми „Прада“ за петнадесет хиляди крони. Чужденците смятат това за подозрително — Албю посочи към земята: — Вижте. Ръчно изработени италиански обувки. Осемнадесет хиляди крони. Тази цена никак не е висока, ако човек иска да си купи нечие доверие.
— Чудя се защо толкова бързахте да ме осведомите, че сте някъде там — поде Хари. — От ревност?
Арне поклати засмяно глава, а госпожа Албю се освободи от прегръдката му.
— Да не ме взехте за новия й любовник? — продължи Хари. — И сте си въобразили, че понеже няма да посмея да разнищя случай, в който има вероятност да се окажа забъркан, си позволявате да ме разигравате, да ме тормозите, да ме притискате до стената. Така ли е?
— Хайде, Арне! Кристиан ще държи реч! — извика мъж с питие и пура в ръка, клатушкайки се на стълбите.
— Започвайте без мен — отвърна Арне. — Само ще отпратя този приятен човечец.
Мъжът смръщи вежди.
— Да нямате неприятности?
— Не, не — побърза да се обади Вигдис. — Връщай се при другите, Томас.
Гостът вдигна рамене и изчезна.
— И още нещо ме изумява — продължи Хари. — Арогантността ви. Дори и след като ви изненадах със снимката, продължавате да ми изпращате мейли.
— Съжалявам, но се налага да ви повторя, полицай — изфъфли Арне. — За какви… мейли бълнувате?
— Е, мнозина си мислят, че, ако използват сървър, където не са задължени да се абонират със собственото си име, могат да изпращат мейли анонимно. Лъжат се. Мой приятел, хакер, току-що ми обясни: всяко — абсолютно всяко — действие на човек в мрежата оставя електронни следи и е възможно те да бъдат — а в случая ще бъдат — свързани с компютъра, от който е изпратено съобщението. Важно е само да знаеш как да търсиш. — Хари извади пакет цигари от вътрешния си джоб.
— Моля ви да не… — поде Вигдис, но млъкна.
— Кажете, господин Албю — Хари си запали цигара, — къде бяхте във вторник вечерта миналата седмица между единадесет и един през нощта?
Арне и Вигдис Албю се спогледаха.
— Можем да го обсъдим тук или в полицията — добави Хари.
— Беше си у дома — обади се Вигдис.
— Както споменах… — Хари издуха дима през носа си; знаеше, че преиграва, но половинчатият блъф винаги е неуспешен и нямаше връщане назад, — можем да го обсъдим тук или в полицията. Да съобщя ли на гостите, че купонът е приключил?
Вигдис прехапа долната си устна.
— Но нали ви казвам, че беше… — започна тя. Вече не беше красива.
— Не се тревожи, Вигдис — Албю я потупа по рамото. — Отиди да се погрижиш за гостите, а аз ще изпратя Хуле до портата.
Хари почти не усещаше полъха на вятъра, но по по-високите места сигурно духаше силно, защото облаците се носеха мълниеносно по небето и от време на време закриваха луната. Двамата вървяха бавно.
— Защо тук? — попита Албю.
— По твое желание.
— Може би — кимна Албю. — Но защо беше нужно тя да го узнава по такъв начин?
Хари вдигна рамене.
— Защо искаше тя да научи?