Музиката утихна и от къщата на равни промеждутъци долиташе смях. Кристиан беше в стихията си.
— Може ли една цигара? — попита Албю. — По принцип ги отказах.
Хари му подаде пакета.
— Благодаря — Албю пъхна цигарата между устните си и се наведе към пламъка от запалката, която Хари придържаше. — Каква е целта ти? Пари ли искаш?
— Защо всички ми задават този въпрос? — изръмжа Хари.
— Сам си. Нямаш заповед за арест и се опитваш да блъфираш, че ще ме заведеш в полицията. А ако си влизал във вилата в Ларколен, си загазил поне колкото и аз.
Хари поклати глава.
— Не го ли правиш за пари? — Албю отметна назад глава. На небето блещукаха няколко самотни звезди. — Значи е лично? Любовници ли бяхте?
— Мислех, че знаеш всичко за мен — отвърна Хари.
— Ана приемаше любовта много насериозно. Тя обожаваше любовта. Не, боготвореше я. Това е точната дума. Боготвореше любовта. Само тя имаше място в живота й. Любовта и омразата — кимна с глава към небето. — Тези две чувства бяха като неутронни звезди в живота й. Чувал ли си за неутронни звезди?
Хари поклати отрицателно глава. Албю вдигна ръката с цигарата в нея.
— Това са планети с такава плътност и гравитация, че ако хвърля тази цигара над една от тях, ще падне със силата на атомна бомба. Такава беше и Ана. Гравитацията към любовта — и към омразата — беше толкова силна, че в пространството между тях не съществуваше нищо. И всяка дреболия предизвикваше експлозия. Разбираш ли? Но ми отне време да го проумея. Тя беше като Юпитер — скрита зад вечна облачна покривка от сяра. И чувство за хумор. И сексуалност.
— Венера.
— Какво?
— Нищо.
Луната се плъзна между два облака, а от сенките в градината бронзовото еленче изплува като приказно животно.
— С Ана се разбрахме да се срещнем в полунощ — изпадна в откровение Албю. — Каза, че искала да ми върне някои мои лични вещи, останали при нея. Паркирах на улица „Безгрижие“ между дванадесет и дванадесет и четвърт. Имахме уговорка да й звънна от колата вместо по домофона. Заради любопитна съседка, така ми обясни. Обаче не вдигна. И аз се прибрах у дома.
— Значи съпругата ти ме излъга?
— Естествено. В деня, когато ти се появи с онази снимка, се разбрахме да ми осигури алиби.
— И защо сега се отказваш от това алиби?
— Какво значение има? — засмя се Албю. — Ние с теб разговаряме насаме и само луната ни е свидетел. Кое ще ме спре да отрека всичко? Честно казано, съмнявам се, че разполагаш с нещо, което да можеш да използваш срещу мен.
— Защо тогава не ми разкажеш и останалото?
— Че съм я убил, искаш да кажеш — той се засмя още по-високо. — Но това ти трябва да го разбереш, нали?
Стигнаха до портата.
— Просто проверяваш как ще реагираме, а? — Албю изгаси цигарата си в мрамора. — А си отмъщаваш. Затова каза на жена ми. Бил си бесен. Малко ядосано момче, което посяга да удари, щом го раздразниш. Доволен ли си?
— Като открия електронния ти адрес, ще те пипна — обеща Хари. Вече не се чувстваше разгневен. Само уморен.
— Няма да намериш никакъв електронен адрес — предупреди го Албю. — Съжалявам, драги приятелю. Не възразявам да продължим да си играем, но няма да спечелиш.
Хари замахна. Звукът от удара на кокалчета в плът отекна глухо и кратко. Албю се олюля крачка назад и се хвана за веждата.
Хари видя собственото си сивкаво дихание в нощния мрак и го посъветва:
— Отивай да те зашият.
Албю погледна окървавената си ръка и се засмя.
— Боже мили, какъв жалък некадърник си ти, Хари! Имаш ли нещо против да се обръщам към теб на малко име? Усещам, че това ни сближи, нали?
Хари не го удостои с отговор, а Албю се разсмя още по-гръмогласно.
— Какво е видяла в теб, Хари? Та Ана не си падаше по нещастници. Или поне не се чукаше с тях.
Смехът му отекваше все по-гръмко в ушите на Хари, докато крачеше към таксито, а зъбците на ключовете за колата се забиваха в кожата му, докато ги стискаше все по-силно.
Двадесет и трета глава
Мъглявината Конска глава
Хари се събуди от звъненето на телефона и погледна часовника: 7:30. Обаждаше се Йойстайн. Напусна апартамента на Хари само преди три часа. Междувременно успя да локализира сървъра в Египет, а сега бе стигнал и по-далеч.
— Писах си с мой стар познат. Живее в Малайзия и все още се занимава с хакерски глупости. Сървърът се намира в Ал-Тор, на Синайския полуостров. Там имат доста сървъри, сигурно е своеобразен център за такива неща. Да не спиш?
— Горе-долу. Как ще открием нашия абонат?