Хари присви очи срещу плаката с надпис против тютюнопушенето и запали цигара.
— С Ана имахме шестседмична авантюра. Тя не ме обичаше. Нито аз нея. Когато спрях да й се обаждам, й направих по-голяма услуга, отколкото на себе си. Тя не сподели мнението ми.
Събеседникът му кимна.
— През живота си съм обичал три жени — продължи Хари. — С първата, ученическата ми любов, щяхме да се женим, но нещата се провалиха. Тя се самоуби доста след като скъсахме и постъпката й нямаше нищо общо с мен. Втората бе убита от мъж, когото преследвах на другия край на земното кълбо. Същото се случи и с моя колежка, Елен. Не знам на какво се дължи, но жените около мен умират. Изглежда е генетично заложено.
— А третата?
Третата жена. Третият ключ. Хари поглади с пръсти инициалите АА и зъбците на ключа, който Раскол плъзна към него по масата, след като Хари влезе. В отговор на въпроса дали е същият като ключа, доставен по куриер, Раскол кимна, после помоли Хари да разкаже за себе си.
Сега Раскол седеше, подпрял лакти на масата и сплел дългите си тънки пръсти като за молитва. Бяха сменили неизправната луминисцентна лампа. На светлината лицето му изглеждаше като посипано със синкава пудра.
— Третата жена е в Москва — отвърна Хари. — Тя май е жизнелюбива.
— Твоя ли е?
— Не бих се изразил така.
— Но сте заедно?
— Да.
— И планирате да прекарате заедно остатъка от живота си?
— Е, не правим планове. Малко рано е за такива неща.
Раскол се усмихна печално.
— В смисъл ти не планираш, но жените си правят планове. Жените винаги имат намерения за бъдещето.
— Като теб ли?
Раскол поклати отрицателно глава.
— Аз знам само как да планирам банков обир. Колкото до кражбата на женско сърце, всички мъже са аматьори. Въобразяваме си, че сме я спечелили, подобно на завоевател, превзел крепост, но твърде късно откриваме — ако изобщо някога се досетим — че сме били примамени вътре. Чувал ли си за Сун Дзъ?
Хари кимна.
— Китайски генерал и военен стратег. Написал е „Изкуството на войната“.
— Твърди се, че е написал „Изкуството на войната“. Лично аз смятам, че е била жена. „Изкуството на войната“ само на пръв поглед е ръководство за военна стратегия на бойното поле. Ако се задълбочиш, се оказва, че описва как да решаваме успешно конфликти в наша полза. Или по-точно: изкуството да получиш желаното от теб на най-ниската възможна цена. Невинаги победителят във войната е онзи, който е спечелил битката. Мнозина печелят короната, но губят толкова много войници, че могат да управляват само съгласно условията на уж сразения противник. Жените не притежават суетата на мъжете, що се отнася до властта. Те не изпитват потребност да онагледят силата си. Жената просто иска да притежава власт, достатъчна да й осигури онова, което цели: спокойствие, прехрана, удоволствие, отмъщение, мир. Тя е рационално човешко същество. Крои планове и мисли отвъд битката, отвъд празника за победата. А понеже притежава вродена способност да забелязва слабите места на жертвата си, инстинктивно знае кога и къде да удари. И кога да се откаже. Това не се научава, Спиуни.
— Затова ли си в затвора?
Раскол затвори очи и се засмя беззвучно.
— Дори да ти отговоря, не бива да вярваш и на една дума, казана от мен. Сун Дзъ твърди, че първият принцип във войната е измамата. Повярвай ми — всички цигани лъжат.
— Мм. Повярвай ми — като в прочутия гръцки парадокс ли?
— Я виж ти, полицай, пък знае не само наказателния кодекс. Ако всички цигани лъжат и аз съм циганин, то значи не е вярно, че всички цигани лъжат. Следователно е вярно, че аз казвам истината; значи е вярно, че всички цигани лъжат. Значи и аз лъжа. Логически затворен цикъл, от който е невъзможно да излезеш. Такъв е животът ми и това е единствената истина — той се засмя с мек, почти женствен смях.
— Е, вече чу моето откровение. Твой ред е.