Хари кимна.
Беате смръщи вежди.
— Но това означава, че Лев Грете е застрелял собствената си снаха.
— И обяснява доста неща, нали?
Тя кимна бавно.
— Двадесетте сантиметра между лицата им. Те са се познавали.
— А ако Лев Грете е разбрал, че е разпознат…
— Разбира се — съгласи се Беате. — Тя е била свидетел, не е можел да рискува да го разобличат.
Хари се изправи.
— Ще помоля Халвуршен да ни стъкми нещо силничко. Сега ще гледаме малко видео.
— Едва ли Лев Грете е знаел, че Стине Грете работи там — изрази съмнение Хари с очи, впити в екрана. — Интересно, очевидно я е разпознал и въпреки това решава да я използва като заложница. Сигурно е очаквал тя да го познае от такова близко разстояние, най-малкото по гласа.
Беате поклати глава в недоумение, докато гледаше кадрите от банковия филиал, където все още беше спокойно и Аугюст Шулц тътреше крака, изминал половината път от експедицията си.
— Защо го е направил?
— Той е професионалист. Не оставя нищо на случайността. От този момент нататък Стине Грете е била осъдена на смърт — Хари стопира кадъра, където крадецът, вече влязъл в банката, обхваща помещението с поглед. — Лев Грете я забелязва и разбира, че съществува вероятност да го идентифицират. Той вече знае, че тя трябва да умре. Затова се оказва подходящ заложник.
— Хладнокръвна мисъл.
— Минус четиридесет градуса. Само не разбирам защо, за да не го разпознаят, извършва нещо толкова жестоко като убийство при положение, че вече го издирват за други обири.
Вебер внесе в хола табла с кафе.
— Да, но Лев Грете не е издирван за обир — уточни той и внимателно постави таблата върху масичката. Холът изглеждаше като помещение, обзаведено през петдесетте и недокоснато след това от човешка ръка. Столовете с плюшена тапицерия, пианото и прашните цветя върху перваза на прозореца излъчваха странна тишина, дори махалото на стенния часовник в ъгъла се местеше безшумно. Белокосата жена със сияещите очи в стъклената рамка на камината се смееше беззвучно. Като че ли възцарилата се тишина след смъртта на съпругата на Вебер бе накарала всичко около него да онемее. Сякаш и от пианото не можеше да се изтръгне звук. Апартаментът се намираше на първия етаж на стара кооперация недалеч от парка „Тьойен“, но шумът от автомобилите вън само подчертаваше тишината вътре. Вебер внимателно седна на един от двата фатерщула, все едно се настани на музеен експонат.
— Така и не открихме конкретни доказателства, че Грете е бил замесен в някой от обирите. Никакви описания на свидетелите, нито на доносници от обирджийските среди, никакви отпечатъци или други веществени доказателства. Протоколите само потвърждават, че е заподозрян.
— Мм. Значи, докато Стине Грете не го издаде, той е човек с чисто досие?
— Правилно. Бисквита?
Беате поклати отрицателно глава.
Днес беше почивният ден на Вебер, но по телефона Хари настоя да разговарят. Вебер не обичаше да приема гости в дома си, ала нямаше друга възможност.
— Говорихме с дежурния в Отдела по експертно-криминална дейност, за да сравним отпечатъка от пръста върху бутилката от кока-кола с отпечатъците от предишни обири, за които е заподозрян Лев Грете — докладва Беате. — Не откри нищо.
— Вече отбелязах — Вебер провери дали капакът на каната е на място. — Лев Грете никога не оставя следи на местопрестъплението.
Беате прелисти бележките си.
— Съгласен ли си с Раскол, че Лев Грете е извършителят?
— Мдам. Защо не? — Вебер започна да налива кафе в чашите.
— Защото при обирите, за които е заподозрян, никога не е използвано насилие. Защото тя му е била снаха. Да убиеш заради вероятността да те разпознаят, не е ли малко неубедителен мотив за убийство?
Вебер спря да налива и погледна първо Беате, после Хари, който вдигна рамене.
— Не — отсече Вебер.
Продължи да налива кафе, а Беате почервеня като божур.
— Вебер е част от класическата школа — обясни Хари почти извинително. — Според него убийството по дефиниция изключва съществуването на реален рационален мотив. Има само степени на повече или по-малко объркани мотиви, понякога наподобяващи разум.
— Така е — потвърди Вебер и остави каната.
— Чудя се само — поде Хари — защо Лев Грете е избягал от страната, ако полицията така или иначе не е разполагала с доказателства?
Вебер изтупа невидима прашинка от ръкохватката.
— Не е съвсем сигурно.
— Не е ли?