— Жив ли си? Чуваш ли ме?
После до ухото му щракна стомана. Оръжие. Звук от зареждане.
— По дяв…
Чу тих стон и някой повърна върху асфалта. Пак щракна стомана. Махна предпазителя… Ще се свърши след секунди. Значи такова е усещането. Никакво отчаяние, никакъв страх. Липсваше даже съжаление. Усети само облекчение. Не оставяше кой знае какво. Албю не бързаше. Хари имаше време да осъзнае, че все пак оставя нещо след себе си. Напълни дробовете си с въздух. Мрежата от кръвоносни съдове всмука кислорода и го пренесе на тласъци към мозъка.
— Сега… — поде гласът, но внезапно млъкна, щом юмрукът на Хари улучи гръкляна му.
Хари се изправи на колене. Нямаше сили за повече. Опитваше се да остане в съзнание, докато очакваше решителната схватка. Измина секунда. Две. Три. В носа му смъдеше миризмата на повръщано. Постепенно Хари започна да фокусира уличните фенери, надвесени над него. По улицата нямаше хора. Беше напълно безлюдна с изключение на мъж, легнал до него, който се давеше в синьо шушляково яке, а на врата му се подаваше нещо, прилично на пижама. Светлината се отрази в метал. Не беше пистолет, а запалка. И едва сега Хари различи, че мъжът не е Арне Албю. Беше Трун Грете.
Хари остави чашата с врял чай върху кухненската маса пред Трун, който все още дишаше на пресекулки, а от паника изпъкналите му очни ябълки бяха на път да изскочат от черепа. Самият Хари, зашеметен и изнемощял, усещаше пулсиращи болки в тила като при рана от изгаряне.
— Изпий го — подкани Хари. — Изцедих много лимонов сок; успокоява мускулатурата. Ще те отпусне и ще дишаш по-леко.
Трун се подчини. А за учудване на Хари лимонът май подейства. Само след няколко глътки и пристъпи на кашлица бледите бузи на Трун започнаха да придобиват цвят.
— Изг… ужс… — изфъфли Трун.
— Моля? — Хари се отпусна на другия стол в кухнята.
— Изглеждаш ужасно.
Хари се усмихна и попипа кърпата, която върза на тила си. Вече беше пропита с кръв.
— Затова ли повърна?
— Кръвта не ми понася — отвърна Трун. — Става ми съвсем… — завъртя очи той.
— Аха. Можеше да бъде и по-зле. Спаси ми живота.
Трун поклати глава.
— Намираха се доста далеч от теб, когато те видях. Можех само да извикам. Едва ли това го накара да заповяда на кучето да те пусне. За съжаление не успях да запомня номера, но все пак забелязах, че изчезнаха с джип „Чероки“.
Хари махна.
— Знам кой беше.
— Така ли?
— Един тип, когото разследвам. А може би ти ще ми кажеш какво правиш в квартала, Грете.
Трун повъртя чашата в ръце.
— С тази рана задължително трябва да отидеш в спешното.
— Ще преценя. Да не си размислил след последния ни разговор?
Трун бавно кимна.
— И до какъв извод стигна?
— Не мога повече да му помагам — прошепна той.
Хари се затрудни да прецени дали само раненият гръклян пречи на Трун да произнесе последното изречение на висок глас.
— Къде е брат ти?
— Само държа да му предадете, че аз съм ви съобщил къде е. Ще разбере.
— Добре.
— В Порто Сегуро.
— Аха.
— Град в Бразилия.
Хари сбърчи нос.
— Добре. И как да го открием там?
— Казвал ми е само, че там има къща. Не пожела да ми даде адреса, ограничи се с номера на мобилния телефон.
— Защо? Не го издирват.
— Не съм сигурен дали последното е вярно — Трун отпи от чашата. — Все пак прецени, че за мен е най-добре да не знам адреса.
— Мм. Голям ли е градът?
— Според Лев едва милион жители.
— Ясно. Не разполагаш ли и с нещо друго? Негови познати, които евентуално знаят адреса му?
Трун се поколеба, преди да поклати отрицателно глава.
— Изплюй камъчето — настоя Хари.
— За последно с Лев се видяхме в Осло на чаша кафе. Каза, че било още по-гадно от обикновено. Свикнал бил да пие кафесиньо в местна ауа.
— Ауа ли? Това не е ли арабско кафене?
— Точно така. Кафесиньо е малко груб бразилски вариант на еспресото. Лев ходел в местната ауа всеки ден. Пиел кафе, пушел наргиле и играел домино със собственика, сириец, който му станал почти приятел. Спомням си и името му. Мохамед Али. Точно като боксьора.
— И като още петдесет милиона други араби. Спомена ли как се казва кафенето?
— Сигурно ми е казал, но вече не помня. Едва ли в бразилски град има толкова много такива ауи.
— Вероятно няма — замисли се Хари. Все пак се сдоби с конкретна информация, по която да работи. Понечи да докосне челото си с ръка, но при опита да вдигне ръка тилът го заболя.