— Задният не беше голям спринтьор — отбеляза Беате.
— Те познават пътечките по-добре от нас — напомни Хари. — А и не носим оръжие, за разлика от тях.
— Ако досега Лев не е бил предупреден, сега със сигурност ще ни очаква. Какво ще правим?
Хари потърка подгизналата превръзка на тила си. Комарите вече бяха успели го нахапят.
— Преминаваме към план Б.
— О? И в какво се състои той?
Хари погледна Беате и се зачуди как така по челото й няма и капка пот, а самият той шурти като прогнил улук.
— Отиваме за риба — отсече той.
Залезът представляваше кратка, но величествена гледка във всички нюанси на червеното. Плюс още няколко, твърдеше Мохамед, сочейки слънцето, което точно сега се топеше на хоризонта като бучка масло в нагорещен тиган.
Но немецът пред тезгяха не се вълнуваше от залеза. Той току-що обяви, че дава хиляда долара на онзи, който му помогне да открие Лев Грете или Рогер Першон. Най-любезно помоли Мохамед да разпространи предложението му. Заинтересованите лица да се обръщат към стая 69 в хотел „Витория“, каза немецът, преди да си тръгне от ауата заедно с блондинката.
Лястовичките изпаднаха в амок, когато насекомите плъзнаха за вечерния си танц. И той беше кратък. Слънцето се превърна в течащо червено масло по водната повърхност и след десет минути се стъмни.
След час се появи Рогер, проклинайки на глас. Под слънчевия му загар прозираше бледност.
— Гаден циганин — оплака се той на Мохамед.
Разказа му как в бара на Фрадо дочул слуховете за едрия ловец на хора и на мига си обрал крушите. Пътьом се отбил при Петра в супермаркета и от нея разбрал, че немецът и блондинката ходили там два пъти през деня. Втория път не задавали въпроси, само си купили въдица.
— За какво им е? — попита Рогер и трескаво се огледа, докато Мохамед му сипваше кафе. — Риба ли ще ловят?
— Заповядай — Мохамед кимна към чашата. — Действа добре срещу параноята.
— Параноя ли? — извика Рогер. — Това си е здрав разум. Шибани хиляда долара! Тукашните хора на драго сърце ще продадат и майка си за една десета от тази сума.
— Какво смяташ да правиш?
— Каквото трябва. Да изпреваря немеца.
— Така ли? И как?
Рогер отпи от кафето и откачи от кръста си черен пистолет с къса червеникавокафява дръжка.
— Запознай се с „Таурус ПТ92С“ от Сан Пауло.
— Не, благодаря — изсъска Мохамед. — Веднага разкарай тази джаджа. Напълно си откачил. Да не възнамеряваш да се пробваш срещу немеца сам?
Рогер вдигна рамене и сложи пистолета отново на кръста си.
— Фред седи вкъщи и се тресе от страх. Не предполагал, че някога пак може да изтрезнее.
— Този човек е професионалист, Рогер.
Рогер подсмръкна.
— А аз какъв съм? И аз съм ограбил няколко банки. И знаеш ли кое е най-важното, Мохамед? Моментът на изненадата. Той е определящ — Рогер изпи кафето. — Ясно ми е какъв професионалист е, щом разправя на куцо и сакато в коя стая е отседнал.
Мохамед вдигна очи и се прекръсти.
— Аллах те вижда, Мохамед — сухо измърмори Рогер и се изправи.
Рогер видя блондинката още с влизането в рецепцията. С група мъже тя гледаше футболния мач по телевизията зад барплота.
Вярно, тази вечер беше флафлу, емблематичното местно дерби между „Фламенго“ и „Флуминенсе“ в Рио. Затова в бара на Фредо имаше толкова много хора.
Мина покрай запалянковците с надеждата да не го забележат. Втурна се по постланите с килим стъпала и продължи по коридора. Много добре знаеше къде се намира стаята. Когато на съпруга на Петра му предстоеше командировка, случваше се Рогер да резервира номер 69.
Долепи ухо до вратата, но не чу нищо. Погледна пред ключалката. В стаята беше тъмно. Немецът или е излязъл, или спи вътре. Рогер преглътна. Сърцето му биеше учестено, но половината изпито хапче го поуспокои. Провери дали пистолетът е зареден, а предпазителят — вдигнат и предпазливо натисна дръжката на вратата. Беше отключена! Рогер светкавично се промъкна вътре и затвори безшумно вратата зад себе си. Остана в тъмнината и притаи дъх. Нито виждаше, нито чуваше нещо. Никакви движения, никакъв шум от дишане. Разнасяше се само слабото бръмчене на вентилатора на тавана. За щастие Рогер познаваше стаята като петте си пръста. Насочи пистолета към мястото, където трябваше да се намира сърцевидното легло; очите му бавно свикваха с мрака. Тънък лунен лъч осветяваше слабо леглото; възглавницата беше отместена настрана. Беше празно. Бързо съобрази. Възможно ли е немецът да е излязъл и да е пропуснал да заключи? В такъв случай Рогер просто ще поседне и ще изчака немецът да се върне и да застане като мишена на вратата. Но беше твърде хубаво, за да е истина, като банка, където са забравили да активират сигнално-охранителната система. Такива неща просто не се случват. Вентилаторът на тавана продължаваше да свисти леко.