— Това не я ли кара и тя да се чувствува в опасност?
— Не. Точно това е странното. Сега тя е убедена, че ти си бил в опасност, че всеки на твое място би бил в опасност. Но не и тя. Толкова е категорична, Сийвър, че бих… — Тя поклати глава и промълви. — Не знам какво да правя.
— Това е в природата й, Юджиния. Трябва да знаеш това по-добре от мен.
— Но не в такава степен. Сякаш знае, че не можем да я спрем.
— Може и да можем. Ще разговарям с нея и ако се опита да ми пробута нещо от рода на „Не можеш да ме спреш“, ще я върна на Ротор — и то веднага. Бях на нейна страна, но след това, което ми се случи навън, боя се, че ще трябва да бъда твърд.
— Няма да успееш.
— Защо не? Заради Пит ли?
— Не. Просто няма да успееш.
Дженар я погледна и се засмя смутено.
— Хайде сега, не съм чак толкова омагьосан от нея. Може ла приличам на добър чичко, но не съм чак толкова добър, да я оставя да се излага на опасност. Има си граници и ще видиш, че знам как да ги поставям. — Той спря и добави мрачно: — Изглежда с теб сме си разменили ролите. Досега ти настояваше да я възпрем, а аз казвах, че е невъзможно. Сега е обратното.
— Това е защото случилото се извън Купола те е уплашило, а мен ме уплаши това, което се случи оттогава насам.
— Какво се е случило, Юджиния?
— След като Марлейна се върна в Купола, аз се опитах да поставя границите. Казах й, „Млада госпожице, да не си посмяла да говориш с мен така, защото няма да излезеш не от Купола, а от стаята си. Ще бъдеш заключена, ако трябва и завързана и ще се върнем на Ротор с първата ракета“. Разбираш ли, бях толкова ядосана, че през цялото време я заплашвах.
— И тя какво направи? Готов съм да се обзаложа, че не е избухнала в сълзи. Предполагам, че е скръцнала със зъби и те е пренебрегнала. Прав ли съм?
— Не. Още не бях стигнала и до средата, когато зъбите ми започнаха да тракат и не можах да продължа. Започна да ми прилошава.
Дженар смръщи чело.
— Искаш да ми кажеш, че Марлейна притежава някаква хипнотизираща сила, която може да ни попречи да й се противопоставим? Не е възможно. Някога досега забелязвала ли си подобно нещо?
— Не, разбира се. И сега не смятам, че е така. Тя няма нищо общо с това. Докато я заплашвах трябва да съм изглеждала много зле и това явно я уплаши. Много се разтревожи. Не е възможно да го предизвика и след това да реагира по този начин. А когато бяхте навън и тя си сваляше Е-костюма, дори не те гледаше. Беше с гръб към теб. Знам това, защото ви наблюдавах. И въпреки това, ти не можа да направиш нищо за да я спреш, а когато разбра, че си в опасност, тя ти се притече на помощ. Не може да ти го е причинила нарочно и да реагира по този начин.
— Но тогава…
— Не съм свършила. След като я заплаших, или по-точно след като не успях да я заплаша, почти не смеех да разговарям с нея, освен за съвсем незначителни неща, но можеш да бъдеш сигурен, че не я изпусках от очи и се стараех тя да не забележи това. По едно време тя отиде да разговаря с един от охраната ви — тук човек може да ги срещне на всяка крачка.
— На теория, — промърмори Дженар, — Куполът е военна база. Хората от охраната просто поддържат реда, помагат, когато е необходимо…
— Да, сигурно, — каза Инсиня презрително. — Това е начинът на Дженъс Пит да ви държи под наблюдение и под контрол, но както и да е. Марлейна и човекът разговаряха доста време и изглежда спореха. След като Марлейна си тръгна, аз отидох при него и го попитах какво са говорили. Той не искаше да ми каже, но аз го принудих. И той каза, че тя искала да си уреди някакъв пропуск, който ще й позволи свободно да влиза и излиза от Купола. Аз го попитах, „А вие какво й казахте?“ Той ми отговори, „Казах й, че това ще трябва да се уреди в кабинета на Коменданта, но че ще се опитам да й помогна.“ Аз се възмутих. „Какво искате да кажете с това? Как сте могъл да предложите такова нещо?“ А той каза, „Трябваше да направя нещо, госпожо. Всеки път, когато се опитвах да й кажа, че това няма да стане, ми прилошаваше.“
Дженар я изслуша с каменно изражение.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че това е нещо, което Марлейна прави несъзнателно, че всеки, който се опита да й противоречи, започва да се чувствува зле, а тя дори не знае, че тя е причината?
— Не, разбира се, че не. Не мисля, че тя е причината. Ако това беше нейна несъзнателна способност, тя щеше да се прояви и на Ротор, но такова нещо никога не се е случвало там. Освен това не става дума за всякакво противоречене. Снощи на вечеря тя се опита да си вземе втора порция от десерта и, забравяйки че не трябва да я ядосвам, аз казах рязко, „Не, Марлейна.“ Тя изглеждаше много недоволна, но се примири, а на мен нищо не ми стана. Не, мисля, че човек не може да й противоречи само когато става дума за Еритро.