— Често — каза Фишър.
— И въпреки това, сега говориш като че ли нямаш търпение да дочакаш щастливата среща. Опасно е да се хранят надежди, които е малко вероятно да бъдат осъществени и да залагаш всичко на тях. На какво се дължи внезапното ти спокойствие? Да не би да си разговарял с някого, който без основание е настроен оптимистично?
Фишър се изчерви.
— Защо трябва да съм разговарял с някого? Защо да не мога сам да си правя заключения във връзка с този или който и да било друг въпрос? Това, че за разлика от теб, не разбирам от теоретична физика не означава, че съм малоумен или ненормален.
— Не, Крайл, — каза Уендел. — И през ум не ми е минавало такова нещо и не съм искала да намекна това. Кажи ми своята теория за Ротор.
— Не е нито много проницателна, нито сложна. Просто ми се струва малко вероятно Ротор да е бил засегнат от нещо в празното космическо пространство. Лесно е да се каже, че от Ротор има само останки, ако изобщо е достигнал Звездата Съсед, но какво ги е унищожило по пътя или след като са стигнали там? Предлагам да ми дадеш определен сценарий за това — сблъсък, извънземен разум, каквото и да е.
Уендел отвърна сериозно:
— Не мога, Крайл. Нямам ясновидски способности. Хиперпространственият метод е сложно нещо, Крайл. Повярвай ми. Той не използува само пространството или хиперпространството, а се плъзга по разделящата ги повърхнина като за кратко време навлиза ту от едната, ту от другата страна и преминава от пространството в хиперпространството и обратно по няколко пъти в минута. Следователно по пътя им от тук до Звездата съсед може да е имало такова преминаване повече от един милион пъти.
— Е и?
— Е, и се оказва, че това преминаване е много по-опасно отколкото летенето само в пространството или хиперпространството. Не знам колко задълбочено роторианците са развили теорията на хиперпространството, но има вероятност да не е било много задълбочено, иначе сигурно щяха да я развият до истинско свръхсветлинно летене. В нашия проект, който разглежда теорията на хиперпространството до най-малката подробност, успяхме да докажем какъв ефект оказва преминаването от пространството в хиперпространството и обратно върху материални обекти.
Ако обектът е точка, по време на преминаването върху него няма напрежение. Но ако той не е точка, ако е разположен в пространството, както е при всеки кораб, тогава в определен момент една част от него се намира в пространството, а друга в хиперпространството. Това създава напрежение, силата на което зависи от големината на обекта, физическия му строеж, скоростта на преминаване и т.н. Дори за обект с размерите на Ротор, опасността от едно или дори десет преминавания е толкова малка, че спокойно може да се пренебрегне.
По време на нашия полет до Звездата Съсед със свръхсветлинна скорост, е възможно да преминем в пространството от два-три до десетина пъти. Пътуването ще бъде безопасно. При един полет с хиперпространствения метод обаче, може да има милион преминавания, което увеличава опасността да се достигне фатално напрежение.
Фишър изглеждаше ужасен.
— Сигурно ли е, че ще се достигне фатално напрежение?
— Не, нищо не е сигурно. Това е въпрос на статистика. Един кораб може да направи този преход милион или милиард пъти без нищо да му се случи. От друга страна, може да бъде унищожен още при първото преминаване. С нарастване броя на преминаванията, опасността се увеличава.
Това ме кара да мисля, че Ротор е тръгнал на път без да разбира много добре риска от преминаването. Ако знаеха повече, те никога не биха тръгнали. Има възможност напрежението, на което са били подложени, да е било достатъчно слабо за да им позволи да „докуцат“ до Звездата Съсед или пък толкова силно, че да ги унищожи напълно. Следователно можем да намерим останките им, а може и нищо да не намерим.
— А можем да намерим оцеляла Колония, — възрази Фишър.
— Така е, — каза Уендел. — Или, противно на всички очаквания, самите ние да бъдем унищожени и поради тази причина да не намерим нищо. Моля те, не гледай на нещата като сигурни, а като вероятни. И не забравяй, че е малко вероятно човек, който не познава добре теорията на хиперпространството, да стигне до правилни заключения.
Фишър замълча, дълбоко подтиснат, а Уендел го гледаше смутено.
62.
Теса Уендел откри, че Станция Четири е странно място. Приличаше на Колония, само че беше обзаведена като съчетание между лаборатория, обсерватория и площадка за излитане. На нея нямаше нито ферми, нито къщи — нито едно от съоръженията на една Колония, колкото и малка да е тя. Тя дори не се въртеше около оста си, с което да създава подходящо псевдогравитационно поле.