В действителност, тя не беше нищо друго освен гигантски космически кораб. Въпреки че имаше условия за живот при редовно снабдяване с храна, въздух и вода (имаше съоръжение за преработване на вода, но то не вършеше добра работа), беше ясно, че никой не би останал тук за дълго.
Крайл Фишър заядливо изкоментира, че Станция Четири прилича на старомодна космическа станция от ранните дни на Космическата Ера, която непонятно как бе оцеляла до двадесет и трети век.
Тя обаче беше неповторима в едно отношение. Предлагаше панорамна гледка към системата Земя-Луна. От Колониите, обикалящи около Земята, рядко можеше да се види истинската връзка между тези две тела. От Станция Четири обаче разстоянието между Земята и Луната винаги беше най-много петнадесет градуса и докато Станция Четири се въртеше около гравитационния център на тази система (което грубо се равняваше на въртене около Земята), промените във взаимоотношението между двете планети, както в позиция, така и във фаза, и променящата се големина на Луната (в зависимост от това дали се намира от страната на Станцията или от другата страна на Земята) бяха едно безкрайно чудо.
Слънчевата светлина се блокираше автоматично посредством устройството Изат (Уендел научи, че това означава „Изкуствено Затъмнение“) и гледката на небето на Станцията се нарушаваше единствено, когато Слънцето беше прекалено близо до Земята или Луната.
Колониалният произход на Уендел се прояви, тъй като тя обичаше да гледа играта между Земята и Луната най-вече (както казваше тя), защото това й напомняше, че вече не е на Земята.
Тя сподели това с Фишър, който се усмихна кисело. Беше забелязал, че докато го казва, тя се озърта наоколо.
— Виждам, че не се притесняваш да ми кажеш това, въпреки че аз съм Землянин и мога да се засегна. Но не се тревожи, няма да се разчуе.
— Имам ти пълно доверие, Крайл. — Тя му се усмихна щастливо. Той се беше променил значително след разговора, който бяха провели при пристигането си на Станция Четири. Вярно, беше мрачен, но това беше по-добре от трескавото очакване да се случи невъзможното.
— Наистина ли мислиш, че фактът, че си Заселник, ги смущава на този етап от играта? — попита той.
— Разбира се. Те никога не забравят това. Те са не по-малко тесногръди от мен, а аз никога не забравям, че те са Земляни.
— Но явно забравяш, че аз съм Землянин.
— Така е, защото ти си Крайл и не спадаш към никаква друга категория. Аз съм Теса. И толкова.
— Теса, — замислено попита Фишър, — не те ли смущава това, че ти разработи свръхсветлинния полет за Земята, а не за своята Колония — Аделия?
— Но аз не съм направила това за Земята, а при други обстоятелства не бих го направила за Аделия. И в двата случая бих го направила заради себе си. Имах да разреша един проблем и свърших това успешно. Сега ще вляза в историята като изобретателя на свръхсветлинния полет, а това е нещо, което направих за себе си. Може да звучи превзето, но го направих и за човечеството. Няма значение къде е направено изобретението. Някакъв човек или хора на Ротор изобретили хиперпространствения метод, но сега и ние, и всички Колонии разполагаме с него. В последствие Колониите ще разполагат и със свръхсветлинния полет. Където и да се постигне някакъв напредък, в крайна сметка печели цялото човечество.
— Само че Земята се нуждае от него повече отколкото Колониите.
— Имаш предвид приближаването на Звездата Съсед, от която Колониите лесно могат да се измъкнат, ако това се наложи, докато Земята не може. Ще оставя този проблем на ръководителите на Земята. Аз осигурих средството, а те могат да разработят методите за най-подходящото му прилагане.
— Доколкото разбрах, тръгваме утре, — каза Крайл.
— Да, най-сетне. Ще направят холографски записи и ще ни дадат пълни указания. Не се знае обаче кога ще могат да ги направят достояние на широката публика и на Колониите.
— Не преди да се завърнем, — каза Фишър. — Не би имало смисъл да ги разгласяват, ако не са сигурни дали изобщо ще се върнем. За тях това ще бъде едно мъчително чакане, тъй като няма да имат никаква връзка с нас. Когато астронавтите кацнали на Луната за пръв път, през цялото време поддържали връзка със Земята.
— Вярно е, — отвърна Уендел, — но когато Колумб отплавал в Атлантическия океан, испанските монарси нямали вест от него, докато не се завърнал след седем месеца.