64.
Тримата седяха заедно в Купола на Еритро — Сийвър Дженар беше нащрек, Юджиния Инсиня беше дълбоко загрижена, а Марлейна Фишър — явно нетърпелива.
— Марлейна, не забравяй, че не трябва да гледаш към Немезида, — каза Инсиня. — Знам, че вече си предупредена за инфрачервеното й излъчване, но освен това Немезида е звезда с внезапни изригвания. От време на време по повърхността й стават експлозии, които предизвикват появата на бели петна. Това трае само минута или две, но е достатъчно, за да увреди ретината ти, а и не се знае кога ще се случи.
— Астрономите не могат ли да прогнозират тези изригвания? — попита Дженар.
— Засега не могат. Това е едно от многото хаотични природни явления. Все още не сме открили законите, на които се подчинява звездната турбулентност, а сред нас има хора, които смятат, че тези закони не могат да бъдат установени точно. Те са прекалено сложни.
— Интересно, — отбеляза Дженар.
— Ние, разбира се, приветствуваме тяхното съществуване. Те осигуряват три процента от енергията, достигаща до Еритро.
— Това не изглежда много.
— Обаче е. Без тях, Еритро щеше да бъде ледена планета и животът на него щеше да бъде много по-труден. Изригванията представляват проблем за Ротор, който, при появата им, трябва бързо да пригоди консумацията си на светлина и да усили полето за абсорбиране на частици.
Марлейна, която гледаше ту към единия, ту към другия докато разговаряха, накрая се намеси, а в гласа й се усещаше раздразнение.
— Докога ще продължава този разговор? Водите го само за да ме задържите тук. Съвсем явно е.
Инсиня попита остро:
— Къде ще отидеш, когато излезеш навън?
— Някъде наблизо. При онази рекичка, или поточе ли беше.
— Защо?
— Защото е интересна. Просто вода, която тече на открито и не можеш да й видиш началото и края и знаеш, че не циркулира.
— Циркулира, — каза Инсиня, — с помощта на топлината от Немезида.
— Това не се брои. Имам предвид, че няма намеса от страна на хората. Искам просто да стоя и да я гледам.
— Не пий от нея, — каза строго Инсиня.
— Нямам такова намерение. Мога да издържа без вода поне един час. Ако огладнея или ожаднея, или нещо друго, ще се върна. Вдигаш много шум за нищо.
Дженар се усмихна:
— Предполагам, че искаш всичко да се преработва тук, в Купола?
— Да, разбира се. Не е ли естествено?
Дженар се усмихна по-широко:
— Знаеш ли, Юджиния, сигурен съм, че животът в Колониите е променил човечеството завинаги. Нуждата всичко да се преработва вече се е вкоренила в нас. На Земята хората просто изхвърляха неща и предполагаха, че те ще се преработят по естествен път, а разбира се понякога това не ставаше.
— Дженар — каза Инсиня — ти си мечтател. Може би е възможно, ако подложиш хората на натиск, да ги приучиш към полезни навици, но отслабиш ли натиска, лошите навици веднага се появяват отново. Слизането е по-леко от изкачването. Това е така нареченият втори закон на термодинамиката и ако някога колонизираме Еритро, за нула време ще го затрупаме с боклуци.
— Няма — каза Марлейна.
— Защо мислиш така, скъпа? — попита учтиво Дженар.
Отговорът на Марлейна беше изпълнен със сила и нетърпение:
— Защото няма. Сега мога ли да изляза?
Дженар погледна към Инсиня и каза:
— По-добре да я пуснем, Юджиния. Не можем да я задържаме вечно. Освен това, ако това ще те успокои, Рене Д’Обисон, която съвсем наскоро се върна от Ротор, прегледа цялата документация от самото начало и вчера ми каза, че мозъчните изследвания на Марлейна са толкова стабилни, че тя е убедена, че за Марлейна няма опасност на Еритро.
Марлейна, която се беше обърнала към вратата, готова да тръгне към шлюза, се обърна назад.
— Чакай малко, чичо Сийвър, щях да забравя. Трябва да се пазиш от д-р Д’Обисон.
— Защо? Тя е отличен неврофизик.
— Нямам това предвид. Тя се радваше, когато ти не беше добре след излизането ни и беше доста разочарована, когато започна да оздравяваш.
Инсиня изглеждаше изненадана и попита:
— Какво те кара да мислиш така?
— Просто знам.
— Но аз нищо не разбирам. Отношенията ти с д-р Д’Обисон не са ли добри, Сийвър?
— Напротив. Много добре се разбираме. Никога не сме имали пререкания. Но щом Марлейна казва…
— Не може ли Марлейна да греши?
Марлейна веднага отвърна: