— Няма, — буквално извика Марлейна. — Ще трябва да го направите насила или да ме упоите, но тогава то няма да е валидно.
Юджиния се обади с треперещ глас.
— Не искам да правите нищо против волята й.
— В случая е без значение дали тя иска или не иска… — започна Д’Обисон когато залитна с ръка на корема си.
Дженар попита:
— Какво ви е?
След това, без да дочака отговор, като остави Юджиния да заведе Д’Обисон до дивана и да я убеди да легне, той се обърна към Марлейна и и каза:
— Марлейна, съгласи се на теста.
— Не искам. Тя ще каже, че съм болна.
— Няма. Гарантирам ти. Освен, ако не е вярно.
— Не е.
— Сигурен съм, че не е и мозъчното сканиране ще го докаже. Моля те, Марлейна, имай ми доверие.
Марлейна погледна към Д’Обисон и отново се обърна към Дженар.
— И ще мога пак да изляза на Еритро?
— Разбира се. Щом поискаш. Ако си нормална — а ти си сигурна, че е така, нали?
— Напълно.
— Тогава сканирането ще го докаже.
— Да, но тя ще каже, че не мога да излизам повече.
— Майка ти ли?
— И докторката.
— Не, няма да посмеят да те спрат. Сега просто кажи, че си съгласна да ти направи мозъчно сканиране.
— Добре. Нека го направи.
Рене Д’Обисон се изправи с усилие.
69.
Д’Обисон внимателно изучаваше компютърния анализ на мозъчното сканиране, докато Сийвър я наблюдаваше.
— Любопитно, — промълви Д’Обисон.
— Това го знам, — каза Дженар. — Тя е особено момиче. Въпросът е дали има промяна.
— Никаква, — каза Д’Обисон.
— Звучиш разочарована.
— Не започвай отново, Коменданте. Има известна доза професионално разочарование. Бих искала да проверя състоянието й.
— Как се чувстваш?
— Току-що ти казах.
— Имам предвид физически. Вчера направи странен колапс.
— Това не беше колапс. Беше от нервно напрежение. Не ми се случва често да бъда обвинявана, че искам някой да е сериозно болен… и това да се приеме за вярно.
— Какво ти беше? Лошо храносмилане ли?
— Може би. При всички случаи имах болки в коремната област и се чувствах замаяна.
— Често ли ти се случва това, Рене?
— Не, — отвърна рязко тя. — Нито пък често ме обвиняват в непрофесионално поведение.
— Просто едно по-чувствително момиче. Защо го прие толкова на сериозно?
— Имаш ли нещо против да сменим темата? В мозъчното сканиране няма никакво изменение. Ако преди е била нормална, то и сега е нормална.
— В такъв случай твоето професионално мнение е, че тя може да продължи да изследва Еритро?
— След като не е засегната, нямам основание да й забраня.
— А искаш ли тя да излезе отново?
Д’Обисон го погледна враждебно.
— Знаеш, че бях при Губернатора Пит. — Това не беше въпрос.
— Да, знам, — отвърна тихо Дженар.
— Той ми възложи да оглавя нов проект, който цели изучаването на Епидемията и за който ще бъдат отпуснати големи суми.
— Намирам идеята за добра и смятам, че ти си напълно подходяща за ръководител на проекта.
— Благодаря. Той, обаче, не ме назначи за Комендант на твоето място. Следователно ти, г-н Комендант, ще решиш дали Марлейна Фишър може да излезе на Еритро. Аз ще се огранича с това да й правя мозъчни сканирания ако се появят някакви обезпокояващи признаци.
— Възнамерявам да дам на Марлейна разрешение свободно да изследва Еритро когато пожелае. Мога ли да получа твоето съгласие за това?
— След като знаеш професионалното ми мнение, че тя не е заболяла от Епидемията, аз няма да направя опит да те спра, но заповедта за това ще трябва да бъде единствено твоя. Ако нещо трябва да бъде представено в писмена форма, ти сам ще трябва да го подпишеш.
— Но ти няма да се опиташ да ме спреш.
— Нямам никаква причина.
70.
Бяха приключили с вечерята и тиха музика озвучаваше стаята. Сийвър Дженар, който се стараеше да говори с Юджиния за други неща, накрая каза:
— Думите са на Рене Д’Обисон, но силата зад тях е на Дженъс Пит!
Юджиния се притесни още повече.
— Наистина ли мислиш така?
— Да. И е време и ти да разбереш. Мисля, че познаваш Дженъс по-добре от мен. Знаеш как е — Рене е компетентен лекар, умна е и добра като човек, но е амбициозна — както сме ние във известна степен — следователно може да бъде огорчена. Тя действително иска да влезе в историята като човека, който е надвил Епидемията.
— И за целта иска да рискува Марлейна?
— Не че иска, но ако няма друг начин.
— Сигурно има друг начин. Чудовищно е да се излага Марлейна на опасност като опитно зайче.
— Но нито тя, нито Пит смятат така. Струва си да бъде пожертван един човек ако това ще спаси този свят и ще го направи място, обитавано от милиони хора. Коравосърдечно е да се мисли така, но бъдните поколения може да направят героиня от Рене, за това, че е била коравосърдечна и ще се съгласят с нея, че един човек си струва да бъде пожертван, дори хиляда — ако това се налага.