— Да, стига да не са те самите.
— Разбира се. Историята показва, че хората са готови да правят жертви за сметка на други хора. Пит несъмнено е готов на това. Или може би не си съгласна?
— В такъв случай знаеш, че той би подходил моралистично. „Най-голямото добро за огромен брой хора“ би казал той. Рене призна, че е разговаряла с него при последното си пътуване до Ротор и аз си залагам главата, че по един или друг начин й е казал точно това.
— А какво би казал той, — каза Юджиния горчиво, — ако Марлейна бъде изложена… и унищожена… и Епидемията си остане загадка? Какво би казал, ако животът на дъщеря ми бъде рискуван напразно? И какво би казала д-р Д’Обисон?
— Тя ще страда. Сигурен съм.
— Защото няма да получи своя лек?
— Разбира се, но ще страда и за Марлейна и смея да кажа, че ще изпитва вина. Тя не е чудовище. Що се отнася до Пит…
— Той е чудовище.
— Дори това не бих казал, но той е като кон с капаци. Вижда само собствените си планове за бъдещето на Ротор. Ако нещо потръгне зле за нас, той несъмнено ще си каже, че Марлейна и без това би се намесила в плановете му и ще сметне, че всичко, което се е случило, е за доброто на Ротор. Такова нещо няма да тежи на съвестта му.
Юджиния поклати леко глава.
— Иска ми се да грешим като обвиняваме Пит и Д’Обисон в подобни неща.
— Аз също, но ми се иска да вярвам на Марлейна и нейната способност да чете езика на жестовете. Тя каза, че Рене е щастлива от евентуалната възможност да изследва Епидемията. Аз приемам това нейно твърдение за вярно.
— Д’Обисон каза, че се радва по професионални причини, — каза Юджиния. — Всъщност аз й вярвам донякъде. В крайна сметка аз също съм учен.
— Разбира се, — каза Дженар и се усмихна. — Ти напусна Слънчевата Система и участва в безпрецедентно пътуване на светлинни години с астрономически знания, въпреки че знаеше, че това може да е краят на Ротор.
— Вероятността от това ми се струваше много малка.
— Достатъчно малка, за да рискуваш живота на едногодишната си дъщеря. Можеше да я оставиш при мъжа си и да бъдеш сигурна в нейната безопасност, въпреки че това би означавало никога вече да не я видиш. Вместо това ти рискува живота й и то не за доброто на Ротор, а заради самата себе си.
— Престани, Сийвър. Това е жестоко.
— Просто се опитвам да ти докажа, че с малко повече находчивост, почти всяко нещо може да се погледне от две противоположни страни. Вярно е, че Д’Обисон нарича професионално вълнение възможността да изследва Епидемията, но Марлейна каза, че в нея има нещо злобно и аз отново се доверявам на думите на Марлейна.
— В такъв случай предполагам, — каза Юджиния, и краищата на устните й се изкривиха надолу, — че тя изгаря от желание Марлейна отново да излезе на Еритро.
— Подозирам, че е така, но е достатъчно предпазлива и настоява аз да издам заповедта за това, дори подхвърли да го направя писмено. Иска да е сигурна, че ако нещо се случи, вината ще е моя, а не нейна. Започва да разсъждава като Пит. Нашия приятел Дженъс й влияе.
— В такъв случай, Сийвър, ти не трябва да пускаш Марлейна да излезе. Защо трябва да ставаш играчка в ръцете на Пит?
— Напротив, Юджиния. Съвсем не е толкова просто. Трябва да я пуснем да излезе.
— Какво?
— Нямаме друг избор. А и за нея няма опасност. Сега вярвам, че си била права, че на планетата има някаква всепроникваща форма на живот, която може да ни влияе по някакъв начин. Ти забеляза, че аз се почувствувах зле, както и ти, а също и човекът от охраната в момент, когато се опитвахме да се противопоставим на Марлейна. Точно това се случи и с Рене. Когато се опита да насили Марлейна да се подложи на мозъчно сканиране, Рене се сви надве. А след като убедих Марлейна да приеме, състоянието на Рене мигновено се подобри.
— Точно това е въпросът, Сийвър. Ако на планетата има някаква злонамерена форма на живот…
— Чакай малко, Юджиния. Не съм казал, че е злонамерена. Дори тя да е причинила Епидемията, както ти предположи, това вече отмина. Според теб е така, защото ние сме се задоволили да останем в Купола, но ако тази форма на живот беше истински злонамерена, щеше да ни унищожи, вместо да прави този, както на мен ми се струва, цивилизован компромис.
— Не смятам, че е разумно да се анализира поведението на една съвършено непозната форма на живот и от това да се вадят заключения за нейните чувства и намерения. Начинът, по който тя разсъждава, може да е съвсем непонятен за нас.