— Тогава ще сложим край на нашия разговор, — каза Пит с категоричен глас. — Да се говори за унищожение е глупаво, а дори да не беше така, това няма нищо общо с вас и никога повече не бива да говорите за него, защото ще си изпатите не само вие, но и майка ви.
— Още не сме приключили разговора си, г-н Губернатор.
Пит почувствува, че губи търпение, но каза спокойно:
— Скъпа, госпожице Фишър, когато вашият Губернатор казва, че сме приключили, значи сме приключили — независимо какво мислите вие.
Той понечи да стане, но Марлейна остана на мястото си.
— Искам да ви предложа нещо, което много бихте желали — каза Марлейна.
— Какво?
— Да се отървете от майка ми.
Пит се облегна в стола си съвсем озадачен.
— Какво искате да кажете с това?
— Ако ме изслушате, г-н Губернатор, ще разберете. Майка ми не може да живее така. Тревожи се за Земята и Слънчевата Система и… и понякога мисли за баща ми. Тя смята, че Немезида може да е възмездието на Слънчевата Система и, след като тя я нарече така, се чувствува отговорна за това. Тя е емоционален човек, г-н Губернатор.
— Така ли? И това ли сте забелязала?
— И ви пречи. От време на време ви напомня за неща, които силно я вълнуват и за които вие не искате и да знаете, и за това вие отказвате да я приемете, и ви се иска тя да се махне. Вие можете да я изпратите другаде, г-н Губернатор.
— Наистина ли? Имаме още една Колония. Да я изпратя ли на Нови Ротор?
— Не, г-н Губернатор. Изпратете я на Еритро.
— На Еритро? Но защо да я изпращам там? Само защото искам да се отърва от нея?
— Това ще бъде вашата причина. Да, г-н Губернатор. Но няма да е моята причина. Искам да отиде на Еритро, защото тя не може да работи в Обсерваторията тук. Изглежда уредите винаги са заети и тя чувствува, че я наблюдават през цялото време. Усеща вашето раздразнение. Освен това Ротор не е подходяща база за точни наблюдения. Върти се прекалено бързо и неравномерно.
— Всичко ви е ясно. Майка ви ли ви го обясни? Не, не ми отговаряйте. Не ви го е казала пряко, нали? А косвено.
— Да, г-н Губернатор. Освен това имам и компютъра.
— Този, с който сте приятели?
— Да, г-н Губернатор.
— Значи мислите, че на Еритро тя ще може да работи по-добре.
— Да, г-н Губернатор. Еритро ще бъде една по-стабилна база и тя ще може да направи онези изчисления, които да я убедят, че Слънчевата Система ще оцелее. А дори да се окаже обратното, ще й е необходимо много време, за да се увери в това и поне дотогава ще се отървете от нея.
— Виждам, че и вие искате да се отървете от нея, така ли е?
— Изобщо не е така, г-н Губернатор, — отвърна Марлейна спокойно. — Аз ще замина с нея. Ще се отървете и от мен, което ще ви зарадва повече, отколкото да се отървете от нея.
— Какво ви кара да мислите, че искам да се отърва и от вас?
Марлейна се загледа в него със сериозните си, невъзмутими очи.
— Сега, след като видяхте, че с лекота разбирам чувствата ви, го искате, г-н Губернатор.
Изведнъж Пит изпита отчаяно желание да се отърве от това чудовище.
— Остави ме да го обмисля, — каза той и извърна лицето си. Чувствуваше, че се държи детински като извръща лице, но не искаше това ужасно момиче да го чете като отворена книга.
В края на краищата, това беше самата истина. Сега той наистина искаше да се отърве и от майката, и от дъщерята. Що се отнася до майката, на няколко пъти беше мислил да я заточи на Еритро. Но тъй като тя едва ли щеше да поиска да отиде там, от това щеше да стане неприятен въпрос, а той не понасяше такива неща. Сега дъщеря й му даде причината, поради която Инсиня наистина би поискала да отиде на Еритро, а това естествено променяше нещата.
Той каза бавно:
— Ако майка ви наистина го иска…
— Наистина го иска, г-н Губернатор. Още не ми го е казала, а може и да не си го е помислила още, но ще иска да отиде. Знам, че е така. Имайте ми доверие.
— Имам ли избор? А вие искате ли да отидете?
— Много, г-н Губернатор.
— Тогава веднага ще го уредя. Доволна ли сте?
— Доволна съм, г-н Губернатор.
— А сега можем ли да приключим с разговора?
Марлейна се изправи и непохватно сведе глава в поклон, с който вероятно искаше да изрази уважението си.
— Благодаря ви, г-н Губернатор.
Тя се обърна и излезе, и едва няколко минути по-късно Пит посмя да отпусне лицето си, което чак го болеше от напрежението да изглежда спокоен.
Той не можеше да позволи от нещо, което е казал или направил, или от това как е изглеждал, тя да се досети за решаващия факт за Еритро, за който не знаеше никой, освен него и още един човек.