Истинският проблем беше носталгията. Хората са склонни да гледат в миналото и Пит не винаги успяваше да ги накара да се обърнат и да погледнат в бъдещето. Например Бросен…
Той беше умрял преди седем години и Пит беше до него, когато умря. Само Пит долови последните думи на стареца. Бросен му направи знак и Пит се наведе към него. Бросен протегна немощната си ръка, кожата му беше суха като пергамент. Той немощно хвана Пит и прошепна: „Колко ярко грееше Слънцето на Земята“ и умря.
Тъй като роторианците не можеха да забравят колко ярко е било Слънцето и колко зелена е била Земята, сега гневно протестираха срещу логиката на Пит и искаха Ротор да остане в орбита около един свят, който не е зелен и се върти около слънце, което не е ярко.
Това щеше да забави развитието им с десет години. Ако от самото начало се бяха заселили в астероидния пояс, щяха да имат преднина от десет години. Пит беше уверен в това.
Това беше достатъчно да отрови отношението на Пит към Еритро, но с него бяха свързани и по-лоши, много по-лоши неща.
Дванадесет
Гняв
20.
Стана така, че след като подсказа на Земята, че в направлението на Ротор има нещо неясно, Крайл Фишър й подсказа и още нещо.
Вече от две години беше на Земята и споменът за Ротор започваше да избледнява. Юджиния Инсиня беше един объркващ спомен (какви чувства е изпитвал към нея?), но споменът за Марлейн продължаваше да го измъчва. В мислите си той не можеше да я разграничи от Роузан. В спомените едногодишната му дъщеря и седемнадесетгодишната му сестра се сливаха в един човек.
Не живееше лошо. Получаваше голяма пенсия. Дори му бяха намерили работа, лека административна длъжност, в която понякога трябваше да взима решения, но те не бяха от решаващ характер. Бяха му простили поне отчасти, мислеше си той, защото си беше спомнил онази реплика на Юджиния: „Ако знаеше къде отиваме…“
И все пак имаше чувството, че е под наблюдение и това го дразнеше.
От време на време се появяваше Гаранд Уайлър — винаги беше дружелюбен, винаги беше любопитен, винаги намираше начин да насочи разговора към Ротор. Сега той беше дошъл и, както очакваше Фишър, подхвана същата тема.
Фишър се намръщи и каза:
— Изминаха почти две години. Какво искате от мен?
Уайлър поклати глава.
— Не мога да кажа, че знам точно какво, Крайл. Единственото нещо, което узнахме, е онази реплика на жена ти. Това явно не е достатъчно. Трябва да ти е казала още нещо по време на съвместния ви живот. Спомни си за какво сте говорили, думите, които сте си разменяли. Нищо ли не се сещаш?
— За пети път ми задаваш този въпрос, Гаранд, Разпитвали са ме. Хипнотизирали са ме. Подлагали са ме на мозъчни тестове. Вече съм напълно изстискан, празен съм. Остави ме намира и върви да чоплиш нещо друго. Или ме върнете на работа. Има сто Колонии, на които живеят приятели, които се доверяват един на друг и врагове, които се шпионират. Не се знае какво може да знае някой от тях — без дори да подозира, че го знае.
— Често казано, старче, — отговори Уайлър, — и ние се движим в тази посока и освен това сме се съсредоточили върху Космическата Сонда. Има логика в това на Ротор да са открили нещо, което не знаем. Ние никога не сме изпращали Космическа Сонда. Останалите Колонии също. Само Ротор имаше такива възможности. Това, което са открили, сигурно е в данните от Космическата Сонда.
— Добре. Прегледайте данните. Сигурно има достатъчно материал, който да изследвате с години. А мен всички да ме оставят намира.
— Между другото, — каза Уайлър, — материалът наистина е достатъчен да ни осигури работа за години напред. По линията на Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, Ротор ни е предоставил голямо количество информация. И по-специално притежаваме снимки на звездите направени на всички дължини на вълните. Фотокамерите на Космическата Сонда са достигнали почти всяко кътче на небето и ние подробно изследваме информацията, но не сме открили нищо интересно.
— Нищо ли?
— Засега нищо. Както казваш, можем да продължим да ги изследваме години наред. Разбира се, вече имаме няколко неща, които очароваха астрономите. Те са доволни и заети, но няма нищо, дори бегла следа, която да ни насочи към мястото, накъдето е отпътувал Ротор. Поне засега. Доколкото разбирам, няма абсолютно нищо, което например да ни накара да мислим, че има планети около двете големи звезди на системата Алфа Кентавър. Нито са открили непознати звезди подобни на Слънцето близо до нас. Лично аз не вярвам да открием нещо съществено. Какво ще е това, което Космическата Сонда е открила, а ние не можем да видим от Слънчевата Система? Тя беше стигнала само на няколко светлинни месеца оттук. Това не е толкова голямо разстояние. И все пак някои смятат, че Ротор е открил нещо и то доста бързо. А това пак ни води при теб.