— Защо при мен?
— Защото бившата ти жена е била Ръководител на проекта Космическа Сонда.
— Не е точно така. Назначиха я като Главен Астроном, когато данните вече бяха събрани.
— Била е шеф след събирането им, но сигурно и по време на събирането им. Никога ли не ти е казвала какво са открили с Космическата Сонда?
— Нито дума. Чакай, нали каза, че фотокамерите на Космическата Сонда са достигнали почти всички кътчета на небето?
— Да.
— Какво означава „почти всички“?
— По този въпрос не получавам точна информация, не ми се доверяват дотолкова, че да разполагам с точни цифри. Доколкото знам, това са около деветдесет процента.
— Може и повече?
— Може и повече.
— Чудя се…
— Какво се чудиш?
— На Ротор имаше един човек, който ръководеше нещата — Пит.
— Знаем за него.
— Но мисля, че знам как би постъпил той. Той би предавал данните от Космическата Сонда малко по малко, като се придържа към Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, но само отчасти. И когато Ротор е заминал, по една или друга причина Пит не е успял да ви изпрати останалата част от информацията — около десет процента. А това сигурно е съществената информация.
— Искаш да кажеш информацията, която би ни показала къде е отишъл Ротор.
— Може би.
— Но ние не разполагаме с нея.
— Напротив.
— Какво имаш предвид?
— Само преди малко ти се чудеше какво повече могат да покажат снимките от Космическата Сонда от това, което може да се види в данните, получени от Слънчевата Система. Защо си губите времето с това, което са ви дали? Направете карта на този сектор от небето, от който не са ви изпратили снимки и изследвайте собствената си карта. Помислете дали има нещо, което би изглеждало по друг начин от Космическата Сонда и защо. Аз бих направил така. — Той изведнъж повиши глас и силно извика: — Връщай се там. Кажи им да прегледат този сектор от небето, за който нямат данни.
Уайлър замислено каза:
— Няма логика.
— Напротив. Съвсем логично е. Само намери някого в Управлението, който мисли с главата си и може да се доберете до нещо.
— Ще видим, — каза Уайлър. Той подаде ръка на Фишър. Фишър се намръщи и не я пое.
Уайлър се появи отново чак след няколко месеца и Фишър го прие студено. Фишър имаше почивен ден, беше спокоен, дори четеше книга.
Той не беше от хората, които смятат, че книгата е някаква гадна отживелица от двадесети век и признават само гледането. Той намираше, че е приятно да държиш книга, да прелистваш страниците й, да потънеш в размисъл над това, което си прочел, дори да задремеш, а не като при гледането, когато се събудиш да откриеш, че са изминали сто страници от филма или че е свършил. Фишър беше на мнение, че от двете, книгата е по-цивилизованото занимание.
Ето защо се раздразни, че нарушават приятната летаргия, която го бе обзела.
— Какво има сега, Гаранд? — неучтиво попита той.
Любезната усмивка на Уайлър остана на лицето му. Той каза ухилено:
— Намерихме го, точно както ти беше казал.
— Какво намерихте? — попита Фишър, който не можеше да си спомни за какво става дума. След това, като се сети за какво говори Уайлър, бързо продължи. — Не ми казвай нищо, което не трябва да знам. Не искам повече да се обвързвам с Управлението.
— Късно е, Крайл. Викат те. Самият Танаяма иска да те види.
— Кога?
— Веднага щом те заведа.
— В такъв случай ми кажи какво става. Не искам да се явя пред него неподготвен.
— Точно това смятам да направя. Изследвахме всяко кътче от небето, за което нямахме сведения от Космическата Сонда. Явно хората, които се занимаваха с това, са си задали въпроса, както ти каза, какво ли е това, което фотокамерата на Космическата Сонда може да улови, а камера от Слънчевата Система не може. Очевидният отговор беше едно изместване на по-близките звезди и щом разбраха това, астрономите откриха нещо удивително, нещо, което не са можели да предвидят.
— Какво?
— Откриха една съвсем бледа звезда с паралакс доста по-голям от една секунда от градуса.
— Не съм астроном. Това необичайно ли е?
— Това означава, че звездата е само на половината разстояние до Алфа Кентавър.
— Ти каза, че е „съвсем бледа“.