— Казаха ми, че е зад малък облак от звезден прах. Слушай, ти не си астроном, но жена ти на Ротор беше астроном. Може тя да е открила звездата. Казвала ли ти е някога нещо за нея?
Фишър поклати глава.
— Нито дума. Разбира се…
— Да?
— През последните няколко месеца тя беше развълнувана. Като че ли преливаше от вълнение.
— Не я ли попита защо?
— Предположих, че е заради предстоящото отпътуване на Ротор. Тя се вълнуваше за заминаването и това ме влудяваше.
— Заради дъщеря ти ли?
Фишър кимна.
— Това вълнение може да се е дължало и на новата звезда. Всичко се връзва. Естествено, че ще отидат при тази звезда. Ако жена ти я е открила, значи са се канели да отидат при нейната звезда. Това обяснява и желанието й да тръгне. Логично е, нали?
— Може би. Не мога да отрека.
— Добре тогава. Танаяма иска да те види във връзка с това. Освен това е ядосан. Не на теб, но е ядосан.
21.
Тъй като в този случай не можеше да се отлага, същия ден Крайл Фишър се озова в отдела на Земните Служби за Разследване или както ги наричаха служителите, просто Управлението.
Катиморо Танаяма, който ръководеше управлението вече повече от тридесет години, беше доста остарял. Неговите холографми (които не бяха много) бяха направени преди години, още когато косата му беше лъскава и черна, стойката изправена, а изражението на лицето — жизнено.
Сега косата му беше посивяла, тялото му (което никога не се беше отличавало със забележителен ръст) беше леко изгърбено и излъчваше слабост. Сигурно наближава времето, когато ще се замисли за пенсиониране, си помисли Фишър, ако изобщо можеше да се допусне, че не възнамерява да остане на поста си докато умре. Фишър забеляза погледа му, проницателен и наблюдателен както винаги, между притворените клепачи.
Фишър го разбираше трудно. На Земята английският език беше универсален, доколкото може да бъде универсален един език, но съществуваха негови разновидности и Танаяма не говореше северноамериканския, с който Фишър беше свикнал.
Танаяма започна хладно:
— Е, Фишър, вие се провалихте на Ротор.
Фишър не виждаше смисъл да спори по въпроса; и изобщо да спори с Танаяма.
— Да, г-н Директор, — отвърна той с равен глас.
— И все пак, може би имате какво да ни кажете.
Фишър въздъхна тихо и каза:
— Разпитваха ме многократно.
— Да, казаха ми. Обаче не са ви питали за всичко и имам един въпрос, на който лично аз искам отговор.
— Да, г-н Директор?
— Докато бяхте на Ротор, забелязахте ли нещо, което да ви накара да мислите, че тамошното ръководство мрази Земята?
Фишър вдигна вежди.
— Да мрази Земята? За мен беше ясно, че хората на Ротор, както и на всички Колонии гледат на Земята от високо, презират я заради упадъка, бруталността и насилието. Но да я мразят? Честно казано не мисля, че мнението им за нас беше достатъчно високо, че да ни мразят.
— Говоря за ръководството, а не за хората.
— Аз също, г-н Директор. Нямаше омраза.
— Няма друго обяснение.
— Обяснение за какво, г-н Директор? Ако мога да задам такъв въпрос.
Танаяма го прониза с поглед (силният му характер рядко позволяваше да се усети точно колко е нисък).
— Знаете ли, че тази нова звезда се движи към нас? Право към нас?
Фишър се сепна и бързо погледна към Уайлър, но той седеше в сянка, доста далече от светлината, която идваше от прозореца, и като че ли не гледаше нищо определено.
Танаяма, който стоеше прав, каза:
— Е, Фишър, седнете, ако това ще ви помогне да мислите. Аз също ще седна. — Той седна на края на бюрото си и късите му крака увиснаха във въздуха. — Знаехте ли за движението на звездата?
— Не, г-н Директор, изобщо не знаех, че тя съществува, докато агентът Уайлър не ми го каза.
— Така ли? Но това сигурно е било известно на Ротор.
— Ако е било така, никой не ми е казал.
— Жена ви е била развълнувана и щастлива известно време преди Ротор да отпътува. Така сте казал на агента Уайлър. Каква беше причината?
— Агентът Уайлър мисли, че е възможно да е така, защото тя е открила звездата.
— А може да е знаела за движението на звездата и да се е радвала при мисълта за това, което ще се случи с нас.
— Не виждам защо тази мисъл може да я радва, г-н Директор. Трябва да ви кажа, че не съм сигурен, че е знаела за движението на звездата и дори за нейното съществуване. Лично на мен не ми е известно някой на Ротор да е знаел за съществуването на тази звезда.
Танаяма го погледна замислено и леко потърка брадата си като че ли го сърбеше.
— Доколкото знам хората на Ротор са били само Евро, — каза той. — Така ли е?