Дженар не беше едър човек, но силните черти на лицето му му придаваха внушителен вид. На младини те го караха да изглежда по-възрастен, отколкото беше, но сега, когато наближаваше петдесетте, това се компенсираше. Имаше дълъг нос и очите му бяха малко подпухнали. Косата му беше започнала да побелява. Гласът му обаче беше звучен и плътен баритон. (Едно време мислеше да направи сценична кариера, но външният му вид го обричаше на редки характерни роли и талантът му в административната сфера получи предимство.)
Отчасти именно този талант бе причината Дженар да остане в Купола на Еритро десет години и да види как от една несигурна тристайна постройка той се разраства в това, което беше — една растяща изследователска станция.
Куполът имаше недостатъци. Малко хора се задържаха в него продължително време. Работеше се на смени, тъй като почти всички, които идваха, се чувствуваха като на заточение и постоянно искаха да се върнат на Ротор. По-голямата част от хората намираха, че розовеникавата светлина на Немезида е или заплашителна, или мрачна, въпреки че светлината в Купола беше също така ярка и уютна, както на Ротор.
Куполът имаше и предимства. Дженар беше откъснат от врявата на роторианската политика, която с всяка година като че ли ставаше по-затворена и безсмислена. И по-важно, беше откъснат от Дженъс Пит, на чиито възгледи той по принцип и безрезултатно се противопоставяше. От самото начало Пит упорито се противеше на идеята на Еритро да има колония, дори на това Ротор да остане в орбита около Еритро. Тук поне Пит претърпя пълно поражение заради общественото мнение, но се погрижи за това, Куполът да не получава достатъчно средства и да се забави неговото разрастване. Ако Дженар не беше успял да направи Купола източник на вода за Ротор — много по-евтин от астероидите — Пит вероятно щеше да го унищожи.
Общо взето обаче това, че Пит по принцип пренебрегваше, доколкото е възможно, съществуването на Купола, означаваше, че рядко правеше опити да се намесва в административните процедури на Дженар, а това напълно му допадаше.
Ето защо той се изненада, когато Пит лично си направи труда да го уведоми за пристигането на двама души, вместо да пусне информацията в ежедневната документация. Всъщност Пит подробно изложи този случай, с характерния за него лаконичен и наставнически стил, който не допускаше нито възражения, нито забележки, освен това разговорът им беше защитен.
Още по-голяма изненада беше това, че един от двамата, които идват на Еритро, е Юджиния Инсиня.
Някога, години преди Отпътуването, те бяха приятели, но после, след щастливите им дни в колежа (Дженар с копнеж си ги спомняше като доста романтични), Юджиния замина за Земята, за да работи по дипломната си работа и се завърна на Ротор със Землянин. Откакто се беше омъжила за Крайл Фишър, Дженар почти не я беше виждал — само един-два пъти, от разстояние. А когато тя и Фишър се разделиха, точно преди Отпътуването, Дженар беше зает, тя също, и нито един от двамата не помисли да поднови старите си връзки.
Може би Дженар си беше мислил за това от време на време, но Юджиния явно изпитваше дълбока мъка и беше заета с отглеждането на невръстната си дъщеря и той не искаше да се натрапва. После го изпратиха на Еритро и това сложи край на възможността да подновят връзката си. От време на време той се връщаше на Ротор за почивка, но там вече не се чувствуваше у дома си. Бяха му останали някои от старите приятели на Ротор, но вече не бяха така близки.
Сега Юджиния идваше с дъщеря си. В момента Дженар не можеше да си спомни нейното име, ако изобщо го знаеше. В действителност никога не я беше виждал. Вече трябваше да е на петнадесет години и той със странен вътрешен трепет се чудеше дали не е започнала да прилича малко на Юджиния като млада.
Дженар тайно надзърна навън през прозореца на кабинета си. Толкова беше свикнал с Купола на Еритро, че вече не го гледаше с критичен поглед. Тук живееха и работеха както мъже, така и жени — нямаше деца. Това бяха работници, която оставаха за по една смяна от няколко седмици или месеца и някои от тях се връщаха, за да изкарат още една, други не. Освен него и още четирима, които по една или друга причина се бяха научили да предпочитат живота в Купола, нямаше други постоянни работници.