— Разбира се, Юджиния. В това е неговият голям талант. В тази рационалност. Каквато и цел да преследва, причините за това са съвършено добри, логични и хуманни. Той винаги може да измисли такава причина, и да бъде толкова искрен, че успява да убеди дори себе си. Сигурен съм, че ако си имала работа с него, той е успявал да те убеди да направиш това, което първоначално не си искала да правиш и че го е правил не със заповеди и закани, а с много спокойни и разумни аргументи.
Юджиния промълви:
— Ами…
Дженар язвително добави:
— Виждам, че си патила от неговата рационалност. Така че сама можеш да разбереш, че той е добър Губернатор. Не добър човек, а добър Губернатор.
— Не бих казала, че не е добър човек, Сийвър, — каза Инсиня и леко поклати глава.
— Е, хайде да не спорим за това. Искам да се запозная с дъщеря ти. — Той се изправи. — Какво ще кажеш да ви дойда на гости след вечеря?
— Ще бъде чудесно, — отвърна Инсиня.
Дженар я проследи с усмивка, която изчезна, когато тя излезе. Юджиния беше казала, че иска да си говорят за миналото и първата му реакция беше да спомене съпруга й, а това не й хареса.
Той тихо въздъхна. Все още притежаваше тази невероятна способност да проваля шансовете си.
27.
Юджиния каза на дъщеря си:
— Казва се Сийвър Дженар и тъй като е ръководител на Купола на Еритро, към него се обръщат с „г-н Комендант“.
— Да, мамо. Щом това е титлата му, ще го наричам така.
— И не искам да го притесняваш…
— Не бих направила такова нещо.
— Много лесно можеш да го направиш, Марлейна. Нали знаеш това? Просто приемай думите му без да го поправяш като тълкуваш жестовете и изражението му. Моля те! В колежа, и известно време след това, бяхме добри приятели. И въпреки че живее в Купола от десет години, и не сме се виждали, все още сме приятели.
— Мисля, че сте били повече от приятели.
— Точно това имам предвид, — каза Инсиня. — Не искам да го наблюдаваш и да му казваш какво мисли и чувствува в действителност. За твое сведение не сме били гаджета в този смисъл и никога не сме били любовници. Бяхме приятели и се харесвахме… като приятели. Но след като срещнах баща ти… — Тя поклати глава и махна неопределено с ръка. — И внимавай какво говориш за Губернатора Пит, ако стане въпрос за него. Имам чувството, че Комендантът Дженар няма доверие на Губернатора Пит…
Марлейна дари майка си с една от редките си усмивки.
— Да не би да си изучавала подсъзнателното поведение на Комендантът Дженар? Защото това май не е само чувство.
Инсиня поклати глава.
— Виждаш ли? Дори за момент не можеш да се спреш. Добре, не е чувство. Той наистина каза, че му няма доверие. И знаеш ли, — добави тя сякаш говореше на себе си, — може да има причина…
Тя се обърна към Марлейна и неочаквано каза:
— Ще ти го кажа още веднъж, Марлейна. Можеш да наблюдаваш свободно Коменданта и да разбираш каквото искаш, но не му казвай нищо. Разбра ли?
— Мислиш ли, че има някаква опасност, мамо?
— Не знам.
— Аз знам, — каза Марлейна сякаш между другото. — Веднага щом Губернаторът Пит ни разреши да дойдем на Еритро, разбрах, че има някаква опасност. Само че не знам каква.
28.
Когато за пръв път видя Марлейна, Сийвър беше потресен. Още по-лошо беше, че момичето го погледна намръщено, като че ли много добре разбра реакцията му и причината за нея.
Истината беше, че в нея нямаше нищо, което да показва, че е дъщеря на Юджиния. Тя не притежаваше нито красотата, нито изяществото, нито чара на майка си. Само тези големи и умни очи, вторачени в него, които също не приличаха на очите на Юджиния. Това беше единственото нещо, с което Марлейна превъзхождаше майка си.
Но постепенно първоначалното му впечатление се промени. Поканиха го на чай и Марлейна се държа чудесно. Имаше превъзходни маниери и явно беше интелигентна. Как се беше изразила Юджиния? Всички непривлекателни добродетели. Не беше чак толкова зле. Като другите хора с нейната външност тя сякаш копнееше за обич. Както и самият той понякога. Той почувствува, че я разбира.
След известно време той каза:
— Юджиния, мога ли да поговоря насаме с Марлейна?
С привидно безразличие Инсиня попита:
— Нещо конкретно ли искаш да я питаш, Сийвър?
— Марлейна е говорила с Губернатора Пит и тя го е убедила да ви позволи да дойдете в Купола, — отвърна Дженар. — Като Комендант на Купола аз до голяма степен съм зависим от думите и делата на Губернатора Пит и за мен ще бъде от голямо значение, ако Марлейна ми разкаже за срещата си с него. Мисля, че ще се чувствува по-спокойна, ако сме само двамата.