Инсиня излезе и Дженар се обърна към Марлейна, която седеше потънала в един голям стол в ъгъла на стаята. Беше отпуснала ръце в скута си и сериозно гледаше Коменданта с красивите си тъмни очи.
— Майка ти изглежда притеснена, че те оставя с мен. Ти притесняваш ли се? — попита Дженар с насмешка.
— Ни най-малко, — отвърна Марлейна. — Ако се притеснява, то е заради вас, а не заради мен.
— Заради мен ли? Защо?
— Мисли, че мога да ви засегна.
— Ти би ли го направила, Марлейна?
— Не нарочно, г-н Комендант. Ще се постарая да не го правя.
— Сигурен съм, че ще успееш. Знаеш ли защо исках да останем насаме?
— Казахте на майка ми, че искате да ви разкажа за разговора ми с Губернатора Пит. Това е вярно, но искате и да ме опознаете.
Дженар леко сбърчи вежди.
— Естествено, че искам да те опозная по-добре.
— Не е така, — каза бързо Марлейна.
— А как е тогава?
Марлейна погледна настрани.
— Съжалявам, г-н Комендант.
— За какво съжаляваш?
По лицето й пробяга тъга, но тя не отговори.
— Какво има, Марлейна? — тихо попита Дженар. — Трябва да ми кажеш. Много е важно да си искрена с мен. Ако майка ти ти е казала да внимаваш какво говориш, моля те, забрави това. Ако е намекнала, че съм чувствителен, че лесно се засягам, моля те, забрави и това. Всъщност, заповядвам ти да говориш свободно с мен и ни най-малко да не се тревожиш, че ще ме засегнеш и трябва да се подчиниш на заповедта ми, защото аз съм Комендант на Купола на Еритро.
Марлейна внезапно се засмя.
— Вие наистина много искате да разберете какво представлявам.
— Разбира се.
— Защото се чудите как може да съм дъщеря на майка си след като изглеждам така.
Дженар отвори очи.
— Никога не съм казвал подобно нещо.
— Не е необходимо. Вие сте стар приятел на майка ми. Тя ми каза. Но сте я обичал и още не ви е минало съвсем, и очаквахте да изглеждам като нея на младини, но когато ме видяхте, вие трепнахте и се отдръпнахте.
— Така ли? Забеляза ли се?
— Беше почти незабележимо тъй като сте учтив човек и се опитахте да го скриете, но аз лесно го видях. После погледнахте към майка ми и пак към мен. И после — гласът ви, когато за пръв път ме заговорихте. Всичко беше съвсем ясно. Вие си помислихте, че никак не приличам на майка си и се разочаровахте.
Дженар се облегна назад в стола си и каза:
— Но това е невероятно.
Лицето на Марлейна светна от радост.
— Наистина мислите така, г-н Комендант. Наистина мислите така. Не се засегнахте. Не ви е неудобно. Доволен сте. Вие сте първият, първият. Дори на майка ми не й харесва.
— Няма значение дали ми харесва или не. Това е напълно неуместно, когато се сблъскаш със свръхестественото. Откога разбираш езика на тялото, Марлейна?
— Винаги съм го разбирала, но ставам все по-добра. Според мен всеки би могъл да го прави, стига да наблюдава и… да мисли.
— Не е така. Недей да мислиш, че всеки може. И казваш, че обичам майка ти.
— Без съмнение, г-н Комендант. Когато сте до нея го издавате с всеки поглед, с всяка дума, с всяко трепване.
— Мислиш ли, че тя го забелязва?
— Подозира го, но не й се иска да е така.
Дженар отмести поглед.
— Винаги е било така.
— Заради баща ми.
— Знам.
Марлейна се поколеба преди да продължи.
— Мисля, че грешите. Ако можеше да ви види сега…
— За съжаление не може. Но съм толкова щастлив, че ти можеш. Ти си красива.
Марлейна се изчерви. После каза:
— Наистина мислите така.
— Разбира се.
— Но…
— След като не мога да те излъжа, няма да се опитвам. Лицето ти не е красиво. Тялото ти не е красиво. Но ти си красива и това е важното. Сама виждаш, че съм искрен.
— Да, виждам, — каза Марлейна и се усмихна с такова щастие, че за момент дори лицето й изглеждаше красиво. Дженар също се усмихва и каза:
— Хайде сега да поговорим за Губернатора Пит. След като разбрах, че си едно рядко проницателно младо момиче, това е още по-важно. Съгласна ли си?
Марлейна сключи ръце в скута си и се усмихна с престорена скромност.
— Да, чичо Сийвър. Нали нямаш нищо против да те наричам така?
— Не. Даже съм поласкан. А сега ми разкажи за Губернатора Пит. Той ми нареди да оказвам пълно съдействие на майка ти и да й предоставя свободен достъп до астрономическата ни апаратура. Как мислиш, защо го е направил?
— Майка ми иска да направи точни наблюдения върху движението на Немезида спрямо звездите, а Ротор е прекалено нестабилна база за тази цел. Еритро е много по-подходящ.
— Това някакъв нов проект ли е?
— Не, чичо Сийвър. Тя ми каза, че от много време се опитва да получи необходимите данни.