— Тогава защо не е поискала да дойде тук по-рано?
— Искала е, но Губернаторът Пит й е отказал.
— А сега защо е съгласен?
— Защото искаше да се отърве от нея.
— Така и предполагах — ако постоянно го е занимавала с астрономическите си проблеми. Но тя сигурно му е омръзнала отдавна. Защо я изпраща чак сега?
Марлейна тихо отговори.
— Искаше да се отърве от мен.
Четиринадесет
На лов
29.
Бяха изминали пет години от Отпътуването. За Крайл Фишър беше трудно да повярва в това, тъй като имаше чувството, че е изминало много повече време, безкрайно много време. Ротор не беше в миналото му, а в някакъв съвсем друг живот, който му се струваше все по-невероятен. Наистина ли беше живял там? Наистина ли имаше жена?
Единствено дъщеря си помнеше ясно, но дори този спомен беше объркан, защото понякога като че ли си я спомняше като ученичка.
Разбира се, това объркване се дължеше, до голяма степен, на факта, че животът му през последните три години, откакто Земята беше открила Звездата Съсед, беше трескаво напрегнат. Той постоянно пътуваше до различни Колонии.
Всички те бяха населени с хора от неговата раса, които говореха на неговия език и имаха общо взето неговата културна ориентация. (Това беше предимството на разнообразието на Земята. Тя разполагаше с агенти, които по външност и култура приличаха на населението на всяка Колония.)
Разбира се, той не можеше напълно да се слее с населението на Колониите. Независимо, че външно приличаше на тамошните хора, той говореше с различно произношение, не можеше да понася промените в гравитацията с тяхната грация, не можеше да плава като тях в зоните с ниско притегляне. На всяка Колония, която посещаваше, той се издаваше по много, различни начини и хората винаги леко се отдръпваха от него, въпреки че навсякъде той беше преминал през карантина и лечение, преди да бъде допуснат на самата Колония.
Престоят му на различните Колонии продължаваше по няколко дни или седмици. От него не се очакваше да се задържи по-дълго или да създаде семейство, както стана на Ротор. Но Ротор притежаваше хиперпространствения метод, а сега Земята търсеше сведения от по-малка важност или поне той беше изпращан с по-маловажни задачи.
Беше се върнал преди три месеца. Не очакваше ново назначение, а и не гореше от желание за работа. Беше му омръзнало да напуска Земята, да не отговаря на средата, да се преструва на турист.
Старият му приятел и колега, Гаранд Уайлър, току-що се беше завърнал от някаква Колония и сега го гледаше с уморен поглед. Тъмната кожа на красивата му ръка проблесна на светлината, когато я повдигна, за да помирише ръкава си и пак я отпусна.
Фишър се усмихна под мустак. Познаваше този жест, самият той го правеше. Всяка Колония имаше характерна миризма, в зависимост от растенията, които се отглеждаха там, подправките, с които се готвеше, парфюмите, които се използуваха, самите машини и смазочни масла. С нея бързо се свикваше, но когато се завърнеше на Земята човек започваше да я усеща. Това продължаваше дори след като се е изкъпал и е изпрал дрехите си.
— Добре дошъл, — каза Фишър. — Как беше на тази Колония?
— Както винаги — ужасно. Старият Танаяма е прав. Това, което всички Колонии мразят най-много е разнообразието. Те не харесват различията във външността, вкусовете, възможностите и живота. Те се подбират, за да са еднакви и презират всичко останало.
— Прав си, — каза Фишър. — Жалко е.
— Това определение е меко и безчувствено, — отвърна Уайлър. — „Жалко“. „Хопа, изпуснах чинията“. „О, жалко“. „А, развали се контактната ми леща“, „Ех, че жалко“. Тук става дума за човечеството. Става дума за непрестанните усилия на Земята да открие начин за съвместно съществуване на всички култури и раси. Положението все още не е идеално, но е рай в сравнение с това само преди един век. А когато успеем да отидем на Колониите всичко отива по дяволите и се озоваваме в Средновековието. А ти казваш „Жалко“. Как можеш да реагираш по този начин на такава огромна трагедия?
— Съгласен съм, — отвърна Фишър, — но след като не можеш да ми дадеш някакъв практически съвет, какво значение има какви думи използувам? На Акарума ли беше?
— Да.
— Те знаят ли за Звездата Съсед?
— Разбира се. Доколкото знам, новината е стигнала на всички Колонии.
— Разтревожени ли са?
— Ни най-малко. Защо да се тревожат? Имат хиляди години на разположение. Те могат да напуснат Слънчевата Система много преди Звездата да се приближи, особено ако се окаже, че наистина представлява заплаха, което, както знаеш, е абсолютно сигурно. Всички Колонии могат да напуснат Слънчевата Система. Те се възхищават от Ротор и само чакат удобен момент да отпътуват. — Уайлър беше намръщен и говореше с горчивина. Той продължи: