— Говориш глупости, Гаранд, — каза той. — Дори да успеем да осъществим такъв полет, защо ще ме включват в екипажа? Сигурно ще изпратят специалисти от различни области. Освен това, ако има някой, когото Старият няма да пусне, то това съм аз. Може да ми е позволил да се върна на работа в Управлението и да ми е възлагал задачи, но знаеш какво е отношението му към провала, а аз наистина се провалих на Ротор.
— Да, но именно в това е въпросът. Именно това те прави специалист. Ако ще преследва Ротор, как би могъл да не включи единствения Землянин, който е живял там четири години? Кой би могъл да разбере Ротор и да знае как да се справи с тях по-добре от теб? Поискай да те приеме. Изтъкни този факт, но не забравяй, че не знаеш, че притежаваме хиперпространствения метод. Просто говори за възможности, използувай условно наклонение. И в никакъв случай не ме намесвай. Аз също не знам за това.
Фишър се намръщи замислено. Възможно ли беше това? Не смееше да се надява.
30.
На следващия ден, докато Фишър се двоумеше дали да рискува да поиска среща с Танаяма, решението беше взето вместо него. Танаяма го извика при себе си.
Танаяма рядко викаше при себе си обикновените агенти. Той имаше много заместници, които да ги тормозят. Но ако Старият повикаше някой от агентите, това обикновено не беше на добро. Ето защо Крайл Фишър с мрачно примирение се подготви да бъде назначен като инспектор на фабрики за производство на торове.
Танаяма седеше зад бюрото си. През последните три години, откакто Земята откри Звездата Съсед, срещите им бяха редки и кратки, но Танаяма изглеждаше непроменен. Той открай време беше нисък и съсухрен, така че беше невъзможно да се промени повече. Погледът му беше запазил своята проницателност и в бледите очертания на устните му все още се четеше жестокост. Може би дори беше облечен в същите дрехи както преди три години. Фишър нямаше представа.
Но въпреки че и суровият му глас беше същият, тонът му беше изненадващ. Изглежда, че напук на всички негови предположения Старият го беше извикал, за да го похвали.
— Фишър, вие се справяте добре, — каза Танаяма със странното си, но не съвсем неприятно изкривено произношение на земен английски. — Исках лично да ви го кажа.
Фишър, който стоеше прав (не беше поканен да седне), успя да скрие изненадата си.
— Не можем да отпразнуваме това публично, с лазерен парад и холографско шествие, — каза Директорът. — Не е прието. Но аз ви го казвам.
— Това е напълно достатъчно, г-н Директор, — каза Фишър. — Благодаря ви.
Танаяма гледаше Фишър изпитателно с присвитите си очи. Накрая попита:
— Само това ли ще кажете? Нямате ли въпроси?
— Предполагам, че вие ще ми кажете това, което трябва да знам, г-н Директор.
— Вие сте агент, способен човек. Какво сте научили?
— Нищо, г-н Директор. Не се опитвам да науча нищо друго, освен това, за което съм инструктиран.
Танаяма кимна едва забележимо с малката си глава.
— Подобаващ отговор, но аз искам неподобаващ. Какво сте научили?
— Изглеждате доволен от мен, г-н Директор, и затова предполагам, че съм ви донесъл информация, която се е оказала полезна за вас.
— В какво отношение?
— Мисля, че нищо не би било по-полезно от това да се сдобиете с хиперпространствения метод.
Танаяма отвори уста без да издаде звук.
— И след това? Ако приемем, че е така, какво ще правим след това?
— Ще отпътуваме за Звездата Съсед. Ще открием Ротор.
— И нищо повече? Това ли е всичко? Не можете ли да видите по-надалече?
Тук Фишър реши, че ще бъде глупаво, ако не опита късмета си. Нямаше да получи по-добра възможност.
— Само едно нещо е по-добро — когато първият земен кораб отпътува от Слънчевата Система с помощта на хиперпространствения метод, аз да бъда на борда.
Едва го беше изрекъл и разбра, че е загубил или поне, че не е спечелил. Танаяма се навъси. С остър заповеднически тон той каза:
— Седнете!
Фишър чу зад себе си тихото движение на един стол, който се плъзна към него при думите на Танаяма — думи, които примитивният му компютризиран мотор можеше да разбере.
Фишър седна без да се обърне, за да се увери, че столът е там. Танаяма щеше да се обиди, а в този момент това беше недопустимо.
— Защо искате да сте на кораба? — попита Танаяма.
— Аз имам жена на Ротор, г-н Директор, — отговори Фишър, като се стараеше да не издава вълнението си.
— Жена, която изоставихте преди пет години. Мислите ли, че ще се зарадва, ако се върнете?
— Имам и дете, г-н Директор.
— Тя е била на една година, когато сте заминали. Мислите ли, че знае за вашето съществуване? Или, че я интересувате?