Фишър замълча. Самият той много пъти беше мислил за това.
Танаяма изчака малко и каза:
— Само че няма да има полет до Звездата Съсед. Няма да има кораб, на който да пътувате.
Фишър отново трябваше да скрие изненадата си.
— Простете, г-н Директор. Вие не казахте, че притежаваме хиперпространствения метод. Казахте „Да предположим, че е така…“ Трябваше да обърна внимание на думите ви.
— Така е. И винаги трябва да бъде така. Въпреки това, ние наистина разработихме хиперпространствения метод. Сега можем да пътуваме в космоса като Ротор, по-точно, когато построим кораб и сме сигурни, че конструкцията му е подходяща и подробностите са добре обмислени, което може да ни отнеме една-две години. А после какво? Сериозно ли предлагате да отидем до Звездата Съсед?
Фишър отвърна предпазливо:
— Това е просто една възможност, г-н Директор.
— Безполезна възможност. Помислете добре. Звездата Съсед е на повече от две светлинни години от Земята. Колкото и добре да овладеем хиперпространствения метод, пътят дотам ще ни отнеме повече от две години. Нашите теоретици ми казаха, че, въпреки че с хиперпространствения метод корабът, за кратки периоди от време, ще се движи със скорост по-висока от тази на светлината — колкото по-висока е скоростта, толкова по-кратък ще бъде периодът от време — в крайна сметка, корабът не ще може да стигне до никоя точка в пространството по-бързо от светлинен лъч, който е тръгнал от същата начална точка.
— Но ако е така…
— Ако е така, повече от две години ще трябва да живеете на космически кораб, наблъскан с още няколко души екипаж. Мислите ли, че ще можете да изтърпите това? Много добре знаете, че досега не са правени дълги полети с малки кораби. Това, което ни трябва, е Колония, структура, достатъчно голяма да осигури нормална среда — нещо като Ротор. Колко време ще ни отнеме това?
— Не мога да определя, г-н Директор.
— Може и десет години, ако всичко върви добре — ако нямаме спънки и ако имаме късмет. Както знаете, Земята не е строила Колонии от близо един век. Всички нови Колонии са строени от други Колонии. Ако изведнъж ние започнем да строим, ще привлечем вниманието на всички съществуващи Колонии, а това не е желателно. Освен това, ако построим такава Колония, ако я оборудваме с хиперпространствени съоръжения и я изпратим към Звездата Съсед на такъв дълъг полет, какво ще направи тя, когато пристигне там? Като Колония тя ще бъде уязвима и Ротор лесно ще може да я унищожи, ако притежава военни кораби, а това е сигурно. Ротор ще има повече военни кораби, отколкото нашата пътуваща Колония ще може да носи. Тъй като са там вече от три години, докато ние стигнем ще са изминали петнадесет години от тяхното пристигане там. Още щом ни видят ще ни унищожат.
— Простете, г-н Директор, това възможно ли е? Дори на теория?
— Това не зависи от нас. Трябват ни учени, които да съсредоточат усилията си върху този въпрос, а ние не разполагаме с такива хора. Вече близо век от Земята изтичат мозъци към Колониите. Така че сега трябва да обърнем този процес. Трябва по някакъв начин да претърсим Колониите и да убедим най-добрите физици и инженери да дойдат на Земята. Можем да им предложим много, но трябва да бъдем внимателни. Да не бъдем прекалено откровени, разбирате ли, иначе Колониите сигурно ще ни изпреварят. Сега…
Той замълча и замислено огледа Фишър.
Фишър неспокойно се размърда и каза:
— Да, г-н Директор?
— Физикът, когото имам предвид, се казва Уендел и знам, че е най-добрият специалист в областта на хиперпространството в Слънчевата Система.
— Но специалистите на Ротор откриха хиперпространствения метод, — каза Фишър сдържано.
Танаяма продължи без да му обръща внимание:
— Открития могат да се направят по една щастлива случайност и докато висшият ум полага здрави основи, по-слабо развитият лесно може да го изпревари. В историята има много примери за това. Освен това, Ротор има само хиперпространствен метод, който, както се оказа в крайна сметка, позволява движение със скоростта на светлината. Аз искам свръхсветлинна скорост, много по-голяма от тази на светлината. И искам Уендел.
— Аз ли трябва да ви го доведа?
— Нея. Тя е жена. Теса Анита Уендел от Аделия.
— Така ли?
— Затова избрахме вас. Очевидно, — Танаяма изглеждаше развеселен, въпреки че изражението на лицето му с нищо не го показваше, — жените не могат да ви устоят.
Лицето на Фишър замръзна.
— Простете, че ви противореча, г-н Директор, но не смятам, че е така. Никога не съм смятал, че е така.
— И все пак сведенията са убедителни. Уендел е жена на средна възраст, около четиридесетте, развеждана два пъти. Няма да ви е трудно да я убедите.