— Какво искаш да кажеш с това, Сийвър?
— Марлейна ми каза, че е говорила с нашия добър приятел Пит и нарочно го е предизвикала, за да го накара да ви изпрати на Еритро, защото това е означавало да се отърве и от нея.
— Не одобрявам това, — каза Юджиния, — нямам предвид манипулирането на Пит, защото не смятам, че Пит толкова лесно се поддава на манипулация. Имам предвид, че тя се опитва да прави това. Марлейна е стигнала дотам да мисли, че може да дърпа конците, а това може да й навлече сериозни неприятности.
— Юджиния, не искам да те плаша, но мисля, че сега Марлейна наистина има сериозни неприятности. Поне Пит сигурно се надява, че е така.
— Но, Сийвър, това не е възможно. Пит може да е арогантен и да не обича да му се противоречи, но в него няма злоба. Той не би наранил едно момиче, само защото си е играла глупави игри с него.
Вечерята беше приключила, но светлината в елегантната квартира на Джеиар все още беше намалена. Инсиня леко се намръщи, когато Дженар се протегна и натисна бутона, който активираше защитното поле.
— Тайна ли е, Сийвър? — попита тя и се засмя насила.
— В интерес на истината, да, Юджиния. Отново ще трябва да вляза в ролята на психолог. Ти не познаваш Пит като мен. Аз се състезавах с него и затова съм тук. Той искаше да се отърве от мен. Само че в моя случай раздялата е достатъчна. Тя може да не се окаже достатъчна при Марлейна.
Инсиня отново се засмя насила.
— Хайде, Сийвър, какво искаш да кажеш?
— Слушай и ще разбереш. Пит е потаен. Не може да понася някой да знае намеренията му. Той се чувствува всесилен, когато действува потайно и влачи след себе си други, които са в пълно неведение.
— Може и да си прав. Той пазеше в тайна съществуването на Немезида и ме накара и аз да мълча.
— Той има много тайни, сигурен съм, че са много повече от тези, за които ние с теб знаем. А за Марлейна тайните мотиви и мисли на хората са ясни като бял ден. Това не се харесва на никого, но най-малко на Пит. Затова я изпрати тук — и теб също, тъй като не е можел да я изпрати сама.
— Добре. И какво от това?
— Не вярваш, че Пит допуска, че тя ще се върне, нали?
— Това е лудост, Сийвър. Не е възможно да мислиш, че Пит възнамерява да я заточи тук завинаги.
— Има един начин, по който това може да стане. Виждаш ли, Юджиния, ти не познаваш ранната история като мен и Пит, а едва ли някой освен нас я познава така добре. Знаеш, че Пит обича да бъде потаен. Но трябва да разбереш защо оставаме в Купола и не си правим труда да колонизираме Еритро.
— Ти ми обясни. Характерът на светлината…
— Това е официалното обяснение, Юджиния. Да приемем светлината, тя е нещо, с което можем да свикнем. Какво ни остава: една планета с нормална гравитация, въздух подходящ за човека, поносими температурни амплитуди, редуване на сезони, подобни на земните. Освен прокариотите няма други форми на живот, а те в никакъв случай не са вредни. Въпреки това ние не сме се заели да колонизираме тази планета, дори в ограничени размери.
— И каква е причината?
— В началото, след като построихме Купола, хората свободно излизаха да изследват планетата. Не взимаха предпазни мерки, дишаха въздуха и пиеха водата.
— И?
— И някои от тях се разболяха. Психически. Завинаги. Лудостта им не е агресивна, но са откъснати от реалността. След време състоянието на някои от тях се подобри, но доколкото знам, никой не се е възстановил напълно. Изглежда болестта не е заразна и за тях се грижат на Ротор без много шум.
Юджиния се намръщи.
— Измисляш ли си, Сийвър? Не съм чула нито дума за това.
— Отново ти напомням, че Пит е склонен да бъде потаен. Това не е нещо, за което трябва да бъдеш известена. Не ти влиза в работата. Но аз трябваше да знам, защото бях изпратен тук, за да се справя с това. Ако не бях успял, сигурно щеше да се наложи напълно да изоставим Еритро и тогава върху всички ни щеше да тегне страх и чувство на неудовлетвореност.
Той замълча за момент, после каза:
— Нямам право да ти казвам тези неща. В известен смисъл нарушавам клетвата, която съм положил при встъпването си в длъжност. Но заради Марлейна…
По лицето на Юджиния се изписа ужас.
— Какво искаш да кажеш? Че Пит…
— Искам да кажа, че Пит може да си е помислил, че Марлейна ще се разболее от така наречената „Еритротична Епидемия“. Това няма да я убие. Няма дори да я разболее в общоприетия смисъл, но ще обърка мозъка й колкото да обезвреди изключителната й дарба, а Пит иска именно това.