Фишър успя да се срещне с нея едва две седмици след като пристигна на Колонията. Винаги го учудваше това, че на Колониите човек можеше да уреди нещата така, че да се срещне с когото поиска. Въпреки дългия си опит, той не можеше да свикне с малките размери на Колониите, с малобройното им население и с това, че всеки познаваше всички от своята социална следа — абсолютно всички — и почти всички извън нея.
Когато най-после я видя, Теса Уендел му направи силно впечатление. От описанието на Танаяма за жена на средна възраст и развеждана два пъти, и от леката му усмивка, когато го каза сякаш нарочно му възлагаше неприятна задача, Фишър си беше изградил представата за сурова жена със студен поглед, може би дори с нервен тик, чието отношение към мъжете беше или скептично, или пламенно.
От разстоянието, от което я видя първия път, Теса изобщо не изглеждаше такава. Тя беше висока почти колкото него и имаше черна лъскава коса, която беше пуснала свободно. Изглеждаше интелигентна и явно често се усмихваше. Беше облечена удивително семпло, сякаш нарочно се стараеше да избягва украшенията. Имаше стройно и все още учудващо младежко тяло.
Фишър се питаше защо се е развела два пътя. Беше готов да приеме, че по-скоро тя се е отегчила от мъжете си, отколкото обратното, въпреки че най-вероятната причина е била несходство в характерите.
Той трябваше да присъствува на някакъв прием, на който щеше да присъствува и тя. Това, че беше Землянин, предполагаше известни трудности, но на всяка Колония имаше хора, които повече или по-малко бяха платени агенти на Земята. Някой от тях щеше да се погрижи Фишър да бъде „спуснат“. Това беше терминът, използуван от повечето Колонии в тези случаи.
Настъпи и моментът, когато той и Уендел застанаха един срещу друг и тя замислено го огледа от глава до пети и обратно, след което зададе неизбежния въпрос:
— Вие сте Землянин, нали, г-н Фишър?
— Да, д-р Уендел. И много съжалявам, че е така, ако това ви дразни.
— Не ме дразни. Предполагам, че сте обеззаразен.
— Така е. Почти до смърт.
— И защо се подложихте на това мъчение, за да дойдете тук?
Без да я гледа в очите, но като я наблюдаваше, за да види ефекта от думите си, Фишър каза:
— Защото ми казаха, че жените на Аделия са особено красиви.
— А сега предполагам, че ще се върнете и ще опровергаете този слух.
— Напротив, той току-що беше потвърден.
— Вие сте „лавьор“, знаете ли?
Фишър не знаеше какво означава „лавьор“ на аделийски жаргон, но Уендел се усмихваше и той реши, че първата им среща е минала успешно.
Дали това се дължеше на неговата неотразимост? Той изведнъж си спомни, че никога не се беше опитвал да покорява Юджиния. Тогава той просто търсеше начин да се спусне в труднодостъпното общество на Ротор.
Обществото на Аделия не беше толкова труднодостъпно, реши Фишър, но по-добре да не се осланя на своята неотразимост. Той тъжно се усмихна на себе си.
33.
Месец по-късно Фишър и Уендел вече се бяха сближили дотолкова, че да прекарват известно време заедно в нискогравитационната спортна зала. Упражненията там до известна степен му харесваха, но само до известна степен, защото той така и не успя да свикне с физическите упражнения при ниска гравитация и му се гадеше от тях. На Ротор се обръщаше по-малко внимание на тези неща, а и обикновено не го включваха в тях, тъй като не беше роторианец по рождение. (Това не беше законно, но обичаите често са по-силни от законите.)
Те се качиха с асансьор до ниво с по-силна гравитация и стомахът на Фишър се поуспокои. Двамата бяха облечени доста оскъдно и той имаше чувството, че и тя съзнава това.
След като си взеха душ, те облякоха по една хавлия и се оттеглиха в едно от Сепаретата, където си поръчаха неголям обяд.
— За Землянин си доста добър на ниска гравитация, Крайл. Приятно ли ти е на Аделия?
— Знаеш, че ми е приятно. Един Землянин не може напълно да свикне с такъв малък свят, но твоето присъствие компенсира много от недостатъците.
— Да. Типичен отговор за един лавьор. Как намираш Аделия в сравнение с Ротор?
— Ротор ли?
— Или останалите Колонии, на които си бил. Мога да ги изброя до една.
Фишър се обърка.
— Какво си правила? Проучвала ли си ме?
— Разбира се.