— Толкова ли съм интересен?
— Всеки, който полага явни усилия, за да покаже интерес към мен ми е интересен. Искам да знам причината. Като изключим секса. Това се разбира от само себе си.
— Тогава каква е причината?
— Ти ми кажи. Защо си бил на Ротор? Бил си там достатъчно дълго да се ожениш и да имаш дете, а след това бързо си го напуснал преди да офейка. Страхуваше ли се да останеш на Ротор за цял живот? Не ти ли хареса там?
Фишър се подразни.
— Всъщност, Ротор не ми харесваше много, защото там не ме обичаха — не обичаха Земляните. И си права, че не исках да остана там за цял живот като втора категория гражданин. Има Колонии, на които се отнасят по-добре с нас. Например Аделия.
— Но Ротор имаше тайна, която се опитваше да скрие от Земята, така ли е? — Очите на Уендел блещукаха весело.
— Тайна? Предполагам, че имаш предвид хиперпространствения метод.
— Да. Предполагам, че имам предвид именно това. И предполагам, че затова си бил там.
— Аз?
— Ти, разбира се. Успя ли да се добереш до него? Не беше ли това причината да се ожениш за учен от Ротор? — Тя облегна лакти на масата, подпря глава с ръце и се наведе напред.
Фишър поклати отрицателно глава и предпазливо отвърна:
— Тя не ми е казвала и дума за хиперпространствения метод. Имаш погрешна представа за мен.
Уендел не обърна внимание на думите му и продължи:
— А сега искаш да го получиш от мен. И как смяташ да постигнеш това? Ще се ожениш ли за мен?
— Ще ми го дадеш ли, ако се оженя за теб?
— Не.
— Тогава не може да става и дума за женене, съгласна ли си?
— Колко жалко, — каза Уендел с усмивка.
— Да не би да задаваш тези въпроси, защото си специалист по хиперпространството?
— Откъде знаеш каква съм? На Земята ли ти казаха?
— Името ти беше в „Списъка на Аделия“.
— Значи и ти си ме проучвал. Каква странна двойка сме. Забеляза ли, че фигурирам там като физик-изследовател?
— Там са изброени и трудовете ти и в голяма част от заглавията се споменава „хиперпространствен“, затова помислих, че си специалист по хиперпространството.
— Да, но въпреки това съм физик-изследовател и се занимавам с теорията на хиперпространството. Никога не съм се опитвала да приложа изследванията си на практика.
— Но Ротор го направи. Интересно ми е, това засегна ли те? В края на краищата някой от Ротор те изпревари.
— Защо ще ме засяга? Теорията е интересна, но приложението й не е. Ако беше прочел трудовете ми, а не само заглавията им, щеше да видиш, че аз категорично твърдя, че хиперпространственият метод не си заслужава да бъде разработван.
— Но роторианците успяха да изпратят в космоса един апарат, който да изследва звездите.
— Имаш предвид Космическата Сонда. Тя направи измервания на паралакса на някои сравнително отдалечени звезди, но дали си е заслужавала разходите? Колко далече отиде Космическата Сонда? Само на няколко светлинни месеца? Това не е толкова далече. Разстоянието между най-отдалечената позиция на Космическата Сонда и Земята, както и въображаемата линия, която може да се спусне между тях, са всъщност една точка, в сравнение с размерите на Галактиката.
— Космическата Сонда не е единственото им постижение, — отвърна Фишър. — Цялата Колония отпътува.
— Вярно е. Това беше през двадесет и втора, значи са изминали вече шест години. И ние не знаем нищо за тях.
— Това, което знаем, не е ли достатъчно?
— Разбира се, че не. Къде са отишли? Живи ли са още? Възможно ли е да са живи? Досега хората никога не са живели изолирани на една Колония. Земята и другите Колонии винаги са били наоколо. Възможно ли е няколко десетки хиляди души да оцелеят сами във Вселената на малка Колония? Нямаме представа дали това е възможно от психологическа гледна точка. Според мен не е.
— Аз мисля, че целта им е да намерят планета, на която да живеят. Те не могат да останат на Колонията.
— И каква планета ще намерят? Заминаха преди шест години. Има само две звезди, до които може да са стигнали вече, тъй като с хиперпространствения метод средната скорост на движение е равна на скоростта на светлината. Това е Алфа Кентавър, система от три звезди на 4,3 светлинни години от нас, като едната от трите звезди е червено джудже. След тях, на 5,9 светлинни години е звездата на Варнард, също червено джудже. Общо четири звезди: една звезда подобна на Слънцето, една, която прилича на него и две червени джуджета. Двете звезди подобни на Слънцето представляват двойна звезда и съществуването на планета, подобна на Земята, в постоянна орбита около тях, е малко вероятно. Къде по-нататък ще отидат? Няма да успеят, Крайл. Съжалявам. Знам, че на Ротор са жена ти и детето ти, но те няма да успеят.