Фишър запази спокойствие. Той знаеше нещо, което тя не знаеше. Знаеше за съществуването на Звездата Съсед, но и тя беше червено джудже.
— Значи според теб междузвездните полети не са възможни.
— На практика не, ако хиперпространственият метод е единственият начин за придвижване.
— Говориш така, сякаш хиперпространственият метод не е единственият начин, Теса.
— Може и да е единственият. До неотдавна мислехме, че дори той е неосъществим… И все пак можем поне да мечтаем за истински полет в хиперпространството и за истинска свръхсветлинна скорост. Ако можем да се движим със скорост, каквато си пожелаем, за неопределено време, тогава Галактиката, дори Вселената би се превърнала, така да се каже, в една огромна Слънчева Система и бихме могли да я покорим.
— Хубава мечта, но възможно ли е да бъде осъществена?
— Откакто отпътува Ротор, сме имали три всеколониални конференции на тази тема.
— Всеколониални? А Земята?
— Присъствуваха и наблюдатели от Земята, но в днешно време тя не е рай за физиците.
— До какви изводи стигнахте на тези конференции?
Уендел се усмихна.
— Ти не си физик.
— Не ме интересуват подробностите. Просто съм любопитен.
Тя само се усмихна.
Фишър сви ръката си в юмрук.
— Забрави тази своя теория, че съм някакъв таен агент, който иска да измъкне информация от теб. Аз имам дете, което е някъде там, Теса. Ти казваш, че тя сигурно е мъртва. А ако е жива? Ако има някакъв шанс?
Усмивката на Уендел изчезна.
— Извинявай. Не помислих за това. Но бъди реалист. Невъзможно е да се открие една Колония в тази сфера от пространството, чиито радиус сега е шест светлинни години и през цялото време нараства. Цял век ни беше нужен, за да открием десетата планета, а тя е много по-голяма от Ротор и пространството, което трябваше да претърсим, беше много по-малко.
— Винаги има място за надежда, — отговори Фишър. — Възможен ли е истински свръхсветлинен полет? Отговори ми само с да или не.
— Ако искаш да чуеш истината — според повечето хора не е възможен. Има някои, които не са сигурни, но те не казват нищо определено.
— Има ли някой, който да твърди, че е възможен?
— Познавам само един такъв човек. Аз.
— Ти мислиш, че е възможен? — Удивлението на Фишър не беше престорено. — Открито ли го твърдиш или си го казваш само вечер на тъмно?
— Имам публикация на тази тема. Една от статиите, чиито заглавия си прочел. Разбира се, никой не смее да ме подкрепи, а и аз съм допускала грешки, но мисля, че този път съм права.
— Защо никой не те подкрепя?
— Именно това е проблемът. Зависи от интерпретацията. Роторианският модел на хиперпространствения метод, чиито похвати, между другото, са ясни на Колониите като цяло, зависи от това, че отношението между скоростта на кораба и скоростта на светлината, умножено по времето, е константа, където това отношение е по-голямо от единица.
— Какво означава това?
— Това означава, че когато се движиш със скорост по-голяма от скоростта на светлината, колкото по-голяма е скоростта, толкова по-малко е времето, за което можеш да я поддържаш и толкова по-дълго трябва да се движиш със скорост по-малка от тази на светлината, за да можеш отново да я надминеш. В резултат на това, средната скорост е не по-голяма от скоростта на светлината.
— Е и?
— Това навежда на мисълта, че съществува елемент на несигурност, а всички знаем, че с него не бива да си играем. Ако елементът на несигурност присъствува, то теоретично хиперпространственият полет би бил невъзможен, и повечето физици избират тази позиция, а останалите дрънкат глупости. Аз обаче съм на мнение, че елементът на несигурност присъствува само привидно и че следователно не е изключено съществуването на хиперпространствения полет.
— Не може ли да се разреши този въпрос?
— Вероятно не, — каза Уендел, клатейки глава. — Колониите нямат намерение да отпътуват само с помощта на хиперпространствения метод. Никой не би повторил опита на Ротор да се отправи на дълъг път към сигурна смърт. От друга страна, нито една Колония не би инвестирала огромни средства и труд за разработката на един похват, който по-голямата част от експертите в тази област смятат за непостижим.
Фишър се наведе напред.
— Това не те ли тревожи?
— Разбира се, че ме тревожи. Аз съм физик и искам да докажа, че моят възглед за Вселената е правилният. Но трябва да приема границите на възможното. Разработката ще погълне огромни средства, а Колониите няма да ми ги дадат.
— Но, Теса, ако Колониите не проявяват интерес, то Земята проявява — независимо от цената.