— Така ли? — Теса се усмихна с известно задоволство и протегна ръка, за да погали Фишър по косата, бавно и чувствено. — Знаех си, че ще се стигне до Земята.
34.
Фишър я хвана за китката и внимателно премести ръката й.
— Това, което ми каза за възгледите си върху хиперпространствения полет, е истина, нали?
— Напълно.
— В такъв случай Земята се нуждае от теб.
— Защо?
— Защото искат да осъществят хиперпространствен полет, а ти си единственият известен физик, който смята, че това може да бъде постигнато.
— След като си го знаел, защо беше необходимо да ме подлагаш на кръстосан разпит, Крайл?
— Не го знаех, докато ти не ми го каза. Единствената информация, с която разполагах беше, че ти си най-надарения физик в наше време.
— Така е, така е, — отвърна Уендел подигравателно. — И те изпратиха да ме вземеш?
— Изпратиха ме да те убедя.
— В какво да ме убедиш? Да дойда на Земята? На пренаселената, мръсна, обедняла, разрушена от неконтролираните метеорологични условия Земя? Каква привлекателна мисъл.
— Чуй ме. Теса. Земята не е еднаква навсякъде. Може да има и такива недостатъци, но там има и красиви и тихи места, и ти ще видиш тези места. Ти, всъщност, не знаеш каква е Земята. Никога не си била там, нали?
— Не, никога. Аз съм родена и отраснала на Аделия. Била съм на други Колонии, но никога не съм ходила на Земята — не, благодаря.
— Тогава не можеш да знаеш какво представлява тя. Нямаш представа какво означава голяма планета. Тук живееш затворена с шепа хора в кутия за играчки с повърхност от няколко квадратни километра. Ти живееш в един миниатюрен свят, който отдавна се е изчерпал за теб и вече не може да ти предложи нищо ново. Повърхността на Земята, от друга страна, е над шестстотин милиона квадратни километра. На нея живеят осем милиарда души. Това означава неограничено разнообразие, което има много лоши, но и много добри страни.
— И като цяло е много бедно. Освен това, вие нямате наука.
— Защото учените, заедно с науката, отидоха на Колониите. Затова имаме нужда от теб и от други хора. Ела с мен на Земята.
— Още не разбирам защо.
— Защото имаме цели, амбиции, желания. Колониите имат само самочувствие.
— И каква е ползата от тези цели, амбиции и желания? Физиката е скъпо занимание.
— А Земята е бедна, признавам това. Отделният човек е беден, но ако осем милиарда души отделят от оскъдните си средства, могат да съберат огромна сума. Въпреки че все още не използуваме ресурсите си пълноценно, те са огромни и ние можем да осигурим повече пари и работна ръка от всички Колонии, взети заедно — ако става дума за нещо, което смятаме за абсолютно необходимо. Уверявам те, че смятаме хиперпространствения полет за абсолютно необходим на Земята. Ела на Земята, Теса, и с теб ще се отнасят като с най-ценното богатство, един изключителен мозък, от който се нуждаем, но който е единственото нещо, което не можем да си осигурим.
— Не съм убедена, че Аделия ще се съгласи да ме пусне. Хората тук може да са надути, но те също познават цената на мозъка.
— Не могат да ти забранят да участвуваш в научна среща на Земята.
— А веднъж отида ли там, няма да се върна, така ли?
— Няма да можеш да се оплачеш от отношението към теб. Там ще се чувствуваш много по-удобно, отколкото тук. Всяко твое желание, всяко твое искане… Освен това ще можеш да ръководиш хиперпространствения проект и ще разполагаш с неограничен бюджет, за да провеждаш всякакви експерименти, да правиш опити, наблюдения…
— Предлагаш ми щедър подкуп.
— Какво повече можеш да искаш? — попита Фишър сериозно.
— Чудя се, — отвърна Уендел. — Защо са изпратили теб? Такъв привлекателен мъж. Дали не са очаквали да се върнеш с някоя възрастна физичка… влюбчива… изпълнена с копнеж — привлечена от твоето тяло, като риба от стръв?
— Не знам какво са си мислили, когато са ме изпращали, Теса, но на мен това не ми беше хрумвало. Особено след като те видях. Много добре знаеш, че не си възрастна. И през ум не ми е минало, че си влюбчива и изпълнена с копнеж. Земята ти предлага мечтата на всеки физик. Няма никакво значение дали си жена или мъж, стара или млада.
— Колко жалко. А какво ще стане, ако се окажа неподатлива и не искам да отида на Земята? Какви мерки трябва да предприемеш като последен аргумент? Да подтиснеш нежеланието си и да ме любиш ли?
Уендел скръсти ръце на великолепните си гърди и го погледна лукаво.
Фишър отговори като внимателно подбираше думите си.
— Отново не мога да кажа какво очакват хората, които ме изпратиха. Това не влизаше в преките ми инструкции, нито в намеренията ми, въпреки че, ако беше така, уверявам те, нямаше да ми липсва желание. Но аз си помислих, че ще оцениш предимствата от гледната точка на физик и не мога да те унижавам като мисля, че имаш нужда от допълнителни аргументи.