— Аз й го разказах, — каза Дженар, — и от собствен опит твърдя, че е истина. А сега ти ми кажи дали те лъжа.
Марлейна явно прие думите му и продължи:
— Защо тогава аз да съм особено застрашена? Защо съм застрашена повече от теб или от мама?
— Както каза майка ти — смята се, че Епидемията засяга по-силно хората с по-развито въображение, по-особените хора. Имаме доказателства, които ни карат да вярваме, че по-необичайните умове са по-податливи на Епидемията и тъй като не съм срещал по-необичаен от твоя, смятам, че е възможно ти да си застрашена. Губернаторът ни изпрати инструкции да ти позволяваме свободно да се движиш тук, да ти предоставим възможността да видиш и да правиш каквото поискаш, дори да те пуснем извън Купола, ако пожелаеш. Изглежда много мило от негова страна, но дали не иска да излезеш навън с надеждата да се разболееш от Епидемията?
Марлейна се замисли без да издава чувствата си.
— Марлейна, не виждаш ли? — каза Инсиня. — Губернаторът не иска да те убие. Не го обвиняваме в това. Той само иска да увреди мозъка ти. Той му пречи. Ти твърде лесно можеш да разбереш за него и намеренията му неща, които той не желае да узнаеш и това не му харесва. Той е потаен човек.
— Ако Губернаторът Пит иска да ми навреди, защо ме изпращате обратно при него? — попита накрая Марлейна.
Дженар вдигна вежди.
— Нали ти обяснихме. Тук си в опасност.
— При него ще бъда в опасност. Ако наистина иска да ме унищожи, каква ще бъде следващата му стъпка? Ако мисли, че тук може да ми се случи нещо лошо, тогава ще ме забрави. Ще ме остави на мира. Поне докато съм тук.
— Но Марлейна, Епидемията. Епидемията. — Инсиня посегна да я прегърне.
Марлейна се измъкна от обятията й.
— Епидемията не ме безпокои.
— Но нали ти обяснихме?
— Няма значение какво сте ми обяснили. Тук съм в безопасност. Напълно. Познавам мозъка си. Цял живот съм с него. Разбирам го. Той не е застрашен.
— Марлейна, бъди разумна, — каза Дженар. — Колкото и да си сигурна в мозъка си, той все пак може да се разболее и разстрои. Можеш да получиш менингит, епилептични симптоми, мозъчен тумор или дори преждевременно стареене. Можеш ли да се предпазиш от тези неща само като си сигурна, че няма да ти се случат?
— Не говоря за такива неща. Говоря за Епидемията. Няма да се разболея.
— Мила, не можеш да бъдеш сигурна. Ние дори не знаем какво представлява тя.
— Каквото и да представлява, няма да се разболея.
— Откъде знаеш? — попита Дженар.
— Просто знам.
Инсиня почувствува, че търпението й се изчерпва. Тя хвана Марлейна за лактите.
— Марлейна, трябва да постъпиш както ти кажем!
— Не, мамо. Ти не разбираш. Когато бях на Ротор, Еритро ме привличаше. Сега, когато съм тук, той ме привлича още по-силно. Искам да остана тук. Тук ще бъда в безопасност. Не искам да се връщам на Ротор. Там е по-опасно.
Дженар вдигна ръка, за да спре думите на Инсиня.
— Предлагам да направим компромис. Майка ти е тук, за да извърши определени астрономически наблюдения. За това ще й бъде необходимо известно време. Обещай ми, че докато тя работи, ти ще стоиш в Купола и ще взимаш предпазните мерки, които аз сметна за необходими и, че ще се подлагаш на периодични изследвания. Ако не установим промяна в мозъчната ти дейност, ще останеш тук, в Купола, докато майка ти свърши, а след това ще поговорим отново. Съгласна ли си?
Марлейна наведе глава и се замисли.
— Добре, — каза тя. — Само че, мамо, не се преструвай, че си готова, преди да приключиш с наблюденията. Ще разбера. И недей да бързаш и да претупваш работата си. И това ще разбера.
Инсиня се намръщи.
— Няма да хитрувам, Марлейна, и не си мисли, че заради теб бих пренебрегнала науката си.
— Извинявай, мамо. Знам, че те дразня.
Инсиня въздъхна дълбоко.
— Не мога да го отрека, но така или иначе, ти си моя дъщеря, Марлейна. Аз те обичам и искам да те предпазя от опасности. Лъжа ли те?
— Не, мамо, не ме лъжеш, но повярвай ми, че съм в безопасност. Откакто съм на Еритро съм щастлива. На Ротор никога не съм била щастлива.
— А каква е причината да си щастлива? — попита Дженар.
— Не знам, чичо Сийвър. Но е достатъчно да си щастлив, дори когато не знаеш защо.
36.
— Изглеждаш уморена, Юджиния, — каза Дженар.
— Не съм уморена физически, Сийвър. Просто се уморих от изчисленията през последните два месеца. Не мога да си представя как са успявали астрономите в предкосмическите години да си вършат работата единствено с помощта на примитивни компютри. Кеплер например е изчислил законите на планетарното движение само чрез логаритми и е имал късмет, че те току-що са били изобретени.