— Прости ми, но като човек, който не разбира от астрономия аз си мислех че в днешно време астрономите просто дават насоките си на апаратите и си лягат, а когато се събудят след няколко часа, резултатите са готови и напечатани, и чакат на бюрото.
— Де да беше така. Но тази работа беше по-различна. Знаеш ли с каква точност трябваше да изчисля истинската скорост на Немезида и Слънцето едно спрямо друго, за да разбера точно къде и кога разстоянието между тях ще бъде най-малко. Знаеш ли, че и най-малката грешка е достатъчна за да изглежда, че Немезида няма да навреди на Земята, а в действителност тя ще я унищожи, или обратното?
— Достатъчно трудно щеше да бъде, ако Немезида и Слънцето бяха единствените тела във Вселената, но има и други звезди и всички те се движат. Поне дузина от тях са достатъчно големи, за да окажат известно влияние на Немезида или Слънцето, или и на двете. Това влияние не е силно, но е достатъчно за да доведе до грешка от милиони километри в една или друга посока, ако бъде пренебрегнато. А за да не допускаш грешки, трябва да знаеш масата, мястото, движението и скоростта на всяка звезда със значителна точност.
— Задачата включва петнадесет тела и е ужасно трудна. Немезида ще мине точно през Слънчевата Система и ще окаже чувствително влияние върху няколко от планетите. Разбира се, това зависи до голяма степен и от точното положение на всяка планета по времето, когато Немезида минава, и от това колко ще се премести под влияние на притеглянето на Немезида, и от това как това преместване ще повлияе на притеглянето й спрямо останалите планети. Между другото, трябва да се изчисли и влиянието на Мегас.
Дженар я слушаше сериозно:
— Какъв е крайният резултат, Юджиния?
— Според мен резултатът ще бъде, че орбитата на Земята ще стане малко по-ексцентрична и семимажорната ос малко ще се смали.
— Което значи?
— Което значи, че Земята ще стане прекалено гореща, за да има живот на нея.
— А какво ще стане с Мегас и Еритро?
— Нищо особено. Системата на Немезида е много по-малка от Слънчевата и е много по-устойчива. Тук нищо няма да се промени значително, но Земята ще се промени.
— Кога ще стане това?
— След пет хиляди и двадесет и четири години плюс минус петнадесет години Немезида ще се намира най-близо. Ефектът ще трае около двадесет, тридесет години, докато Немезида се разминава със Слънцето.
— Ще има и сблъсъци или нещо подобно?
— Шансът за някакъв значителен сблъсък е почти нулев. Възможно е, разбира се, астероид от Слънчевата Система да удари Еритро, или астероид от Системата на Немезида да удари Земята. Шансът за това е минимален, но това, ако се случи, ще бъде катастрофално за Земята. Но това няма начин да бъде изчислено, докато звездите не се приближат значително повече една към друга.
— Значи Земята ще трябва да бъде евакуирана при всички случаи. Така ли е?
— Да.
— И разполага с пет хиляди години.
— Пет хиляди години не са много за организирането на евакуация на осем милиарда души. Трябва да ги предупредим.
— Не могат ли сами да разберат, ако не ги предупредим?
— Кой знае кога ще стане това? А дори да го узнаят, скоро ще трябва да им предоставим хиперпространствения метод. Той ще им е нужен.
— Сигурен съм, че не след дълго сами ще го открият.
— А ако не успеят?
— Също така съм сигурен, че след по-малко от век ще бъде установена комуникация между Земята и Ротор. В края на краищата, след като използваме хиперпространствения метод за транспорт, ще можем да го използваме и за комуникация. Или ще изпратим Колония на Земята и все още ще има много време.
— Говориш като Пит.
Дженар се усмихна:
— Все някога ще дойде краят.
— Той няма да иска да има комуникационна връзка, сигурна съм.
— Не може винаги да става това, което той иска. Въпреки че не искаше да има Купол на Еритро, той съществува. А дори и да не успеем да го надвием, все някога и той ще умре. Наистина, Юджиния, не се тревожи толкова много за Земята точно сега. В момента имаме други тревоги. Марлейна знае ли, че привършвам с работата си?
— Става все по-проницателна, нали?
— Да. И ти ли си забелязал?
— Разбира се, че съм забелязал. Колкото и отскоро да я познавам.
— Предполагам, че отчасти се дължи на това, че расте. Като че ли проницателността й нараства заедно с бюста й. Освен това през най-голямата част от живота си тя се е опитвала да скрие тази своя способност, защото не я е разбирала и защото й е носела само неприятности. Сега вече не се страхува и способността й така да се каже се разцъфва.
— Може да се дължи и на това, че й харесва да бъде на Еритро, както тя казва, и радостта й развива нейната проницателност.