— Исках да ти кажа, Теса, но какво щеше да стане, ако не се беше съгласила да дойдеш на Земята? Това не беше моя лична тайна.
— А след като дойдох на Земята?
— Веднага след като се залови за работа, ти казахме.
— Те ми казаха и ме накараха да се почувствам изумена и глупава. Можеше поне да ми подскажеш с нещо, за да не изглеждам като идиот. Трябваше да те убия, но какво можех да направя. Ти си като наркотик. И го знаеше, когато ме прелъсти да дойда на Земята.
Това беше игра, която тя обичаше да играе и Фишър знаеше своята роля:
— Прелъстих ли те? Ти настояваше. Иначе нямаше да се съгласиш.
— Лъжец такъв. Ти ми се натрапи. Изнасили ме като развратен маниак. И пак ще го направиш. Познавам по ужасния ти похотлив поглед.
От месеци не беше играла тази игра и Фишър знаеше, че това означава, че е доволна от работата си. По-късно той я попита:
— Напредваш ли?
— Дали напредвам? Да, може да се каже. — Тя беше задъхана. — За утре съм уредила демонстрация за вашия прогнил, древен Землянин, Танаяма. От известно време безмилостно ме тормози за това.
— Той е безмилостен човек.
— Той е глупав човек. Мислех си, че дори едно общество, което не познава науката, би могло да знае нещичко за нея, за методите на работа. Ако сутринта ти дадат кредит от един милион, не могат да очакват конкретни резултати още същата вечер. Трябва да изчакат поне до следващата сутрин, за да можеш да работиш и през нощта. Знаеш ли какво ми каза той последния път когато разговаряхме и аз му казах, че вече мога да му покажа нещо?
— Не, не си ми казвала. Какво ти каза?
— Сигурно си мислиш, че е казал „Невероятно е, че само за три години сте успели да разработите нещо толкова удивително и ново. Трябва да ви имаме пълно доверие и нашата благодарност към Вас е безгранична.“ Естествено е да помислиш, че е казал това.
— Не, и през ум не може да ми мине, че Танаяма би могъл да каже подобно нещо. Какво ти каза?
— „Значи най-после след три години имате някакъв резултат. Надявам се, че е така. Колко дълго мислите, че трябва да живея още? Да не си мислите, че Ви поддържам и Ви плащам, и че Ви храня цяла армия помощници и работници, за да постигнете нещо след като умра и не мога да го видя?“ Това ми каза, и да ти кажа, иска ми се да отложа демонстрацията докато умре, за мое лично удоволствие, но все пак работата стои над всичко.
— Наистина ли имаш да му покажеш нещо, от което ще остане доволен?
— Свръхсветлинен полет, нищо повече. Истински свръхсветлинен полет, а не оная глупост — хиперпространствения метод. Вече притежаваме ключа към Вселената.
38.
Работната площадка, където изследователският екип на Теса Уендел работеше, за да разклати Вселената, беше готова още преди тя да бъде вербувана и да дойде на Земята. Тя се намираше в една огромна пещерна галерия, недостойна за огромното население на Земята, и в нея беше построен един истински изследователски град.
Сега Танаяма беше тук и седеше в своя автоматизиран стол. Само очите му, скрити зад тесния процеп на клепачите, бяха живи и хвърляха пронизващи погледи на всички страни.
Той не беше най-високопоставената фигура в управлението на Земята, нито беше най-висшестоящ сред присъстващите, но продължаваше да бъде действителния ръководител на проекта и всички му правеха път.
Само Уендел не се боеше от него.
Едва чуто той попита:
— Кораб ли ще ми покажете, д-р Уендел?
Естествено, наоколо не се виждаше кораб.
— Нямаме кораб, г-н Директор, — отговори Уендел. — Това ще стане след години. Искам да ви направя само демонстрация, но тя ще е вълнуваща. Ще видите първата публична демонстрация на свръхсветлинен полет, който е нещо много повече от хиперпространствения.
— Как ще го видя?
— Доколкото ни е известно, г-н Директор, вече са ви уведомили.
Танаяма се изкашля дрезгаво и спря, за да си поеме дъх.
— Опитаха се да говорят с мен, но аз искам Вие да ми кажете. — Очите му я гледаха втренчено, зли и жестоки. — Вие ръководите проекта, той е ваш. Обяснете ми.
— Не мога да Ви обясня теорията. Това ще отнеме много време. Ще Ви отегча.
— Не искам теории. Кажете какво ще видя?
— Това, което ще видите, са два кубични стъклени контейнера. И двата съдържат вакуум.
— Защо?
— Свръхсветлинният полет може да започне само във вакуумна среда, г-н Директор. Иначе обектът, който се движи по-бързо от светлината, ще повлече след себе си материя, което ще увеличи изразходваната енергия и ще намали управляемостта. Полетът трябва също така да завърши във вакуум, иначе резултатите могат да бъдат катастрофални, защото…