— Не е важно защо. Ако този ваш свръхсветлинен полет трябва да започва и да свършва във вакуум, каква полза ще има от него?
— Първо ще трябва да излезем в космоса с обикновен полет, а след това ще преминем в хиперпространството и ще останем там. Когато наближим крайната цел на пътуването, отново ще преминем в космическото пространство и ще пристигнем там с обикновена скорост.
— Това ще отнеме време.
— Дори свръхсветлинния полет не може да се извърши за един миг, но ако можете да изминете разстоянието от Слънчевата Система до някоя звезда на четиридесет светлинни години от тук за четиридесет дни, вместо за четиридесет години, би било неблагодарно да се оплаквате, че се губи време.
— Е, добре. Имате два кубически стъклени контейнера. И какво?
— Това са холографически проекции. В действителност контейнерите се намират на три хиляди километра един от друг от двете страни на Земята, и всеки от тях е скрит в планинска пещера. Ако светлината измине разстоянието между тях през плътен вакуум, пътят ще трае една хилядна от секундата — една милисекунда. Разбира се, ние няма да използваме светлина. В средата на контейнера от лявата страна има малка сфера, която всъщност е малък хиператомен мотор и се задържа в пространството от силно магнитно поле. Виждате ли сферата, г-н Директор?
— Там виждам нещо, — отвърна Танаяма. — Това ли е всичко?
— Ако гледате внимателно, ще видите как тя ще изчезне. Броенето вече тече.
То наистина звучеше като шепот в ушите на всички присъстващи и когато стигна нулата, сферата изчезна от единия контейнер и се появи в другия.
— Не забравяйте, — каза Уендел, — че разстоянието между контейнерите в действителност е три хиляди километра. Броячът показва, че сферата е изминала пътя за малко повече от десет микросекунди, което означава, че се е движила със скорост почти сто пъти по-голяма от скоростта на светлината.
Танаяма я погледна.
— Откъде да знам? Това може да е трик, предназначен да заблуди този, когото считате за наивен старец.
— Г-н Директор, — строго каза Уендел, — тук присъстват стотици изтъкнати учени и голяма част от тях са Земляни. Те ще Ви покажат каквото Ви интересува и ще Ви обяснят как работи апаратурата. Тук не става дума за нищо друго, освен за честна научна работа.
— И така да е, какво от това? Една малка топка, която изминава няколко хиляди километра. Това ли е всичко, което постигнахте за три години?
— Това което видяхте е може би повече, отколкото някой има право да очаква, моите уважения, г-н Директор. Тя може да е голяма колкото топка за пинг-понг, и може да е пропътувала само три хиляди километра, но това е същия свръхсветлинен полет, с помощта на който един космически кораб би изминал разстоянието от тук до Арктурий със скорост сто пъти по-голяма от тази на светлината. Това което видяхте е първата публична демонстрация на свръхсветлинен полет в историята на човечеството.
— Но аз искам да видя космическия кораб.
— За това ще трябва да почакате.
— Нямам време. Нямам време, — изхриптя Танаяма с дрезгав шепот и отново се разтърси от пристъп на кашлица.
— Дори Вашите желания не могат да помръднат Вселената, — каза Уендел толкова тихо, че само той я чу.
39.
Трите уморителни дни на бюрократизъм бяха минали и натрапниците бяха напуснали града, известен като Хипер Сити.
— Ще са необходими още три, четири дни, за да се възстанови реда отново и да започне работа с пълна сила — каза Уендел на Крайл Фишър. Тя изглеждаше изтощена и много недоволна. — Какъв противен старец.
Фишър веднага разбра, че става дума за Танаяма.
— Той е един болен старец.
Уендел го погледна ядосано.
— Да не би да го защищаваш?
— Това е факт, Теса.
Тя му се закани с пръст.
— Сигурна съм, че това ужасно изкопаемо е проявявало същата липса на разум и логика когато е бил здрав и млад. Откога е Директор на Управлението?
— Той е вечен. Повече от тридесет години. Преди това почти толкова време е бил Главен Заместник и подозирам, че през цялото това време, през което са се сменили трима или четирима Директори, той е държал истинската власт. Независимо колко е стар и болен, той ще остане Директор докато умре, а може и три дни след това, докато хората не се уверят, че няма да възкръсне.
— Виждам, че това ти се вижда смешно.
— Не е смешно, но какво друго ми остава, освен да се смея на този цирк, в който един човек без явна власт, дори без да е известен на обществото, вече повече от половин век държи цялото правителство в страх и покорство, само защото упражнява строг контрол над компрометиращите тайни на всеки един и не би се поколебал да ги използва.