— Може да ме тормози както иска, но това няма да помогне. Твърде стар е.
— Не съм сигурен. Съвременната медицина прави чудеса и съм убеден, че за Танаяма лекарите ще направят всичко, което е по силите им.
— Дори съвременната медицина има граници. Говорих с лекарите.
— И какво ти казаха? Мислех че здравословното състояние на Танаяма е държавна тайна.
— При тези обстоятелства това не се отнася за мен. Отидох при лекарския екип, който се грижи за Стария тук, и ми казаха, че много искам да построя истински космически кораб, който да може да превозва хора към звездите, и че искам да го довърша докато Танаяма е жив. Попитах ги с колко време разполагам.
— И какво ти отговориха?
— Че имам една година. Така ми казаха. В най-добрия случай. Помолиха ме да побързам.
— Ще успееш ли за една година?
— За една година? Разбира се, че няма да успея, Крайл, и се радвам че е така. Радвам се, че този отровен човек няма да доживее да го види. Защо се мръщиш? Да не би да ти е неприятно, че говоря толкова жестоко?
— Говориш дребнаво, Теса. Колкото и да е отровен, този Старец стои в основата на всичко това. Той осъществи Хипер Сити.
— Да, но заради собствените си цели, не заради мен. Нито заради целите на Земята или човечеството. Освен това и аз имам право да бъда дребнава. Убедена съм, че Директор Танаяма никога не е пожалил никой от враговете си, нито е отслабил натиска си върху тях дори с един ден. И вярвам, че не очаква съжаление и милост от никого. Сигурно би презрял като слабак всеки, който му ги предложи.
Фишър не се усмихна.
— И колко време ще ти е необходимо, Теса?
— Откъде мога да знам? Може да продължи цяла вечност. Дори всичко да върви сравнително добре, не виждам как ще стане за по-малко от пет години.
— Но защо? Ти вече осъществи свръхсветлинния полет.
Теса се наведе напред в стола си.
— Не бъди наивен, Крайл. Това което постигнах е само една лабораторна демонстрация. Мога да взема един лек предмет — топка за пинг-понг — чийто малък хиператомен двигател съставлява деветдесет процента от нейната маса, и да я преместя със свръхсветлинна скорост. Но кораб пълен с хора е нещо съвсем различно. Прекалено оптимистично е да мислим, че пет години ще ни стигнат, а трябва да сме сигурни. Повярвай ми, че преди съществуването на съвременните компютри и техните възможности, пет години щяха да са неосъществима мечта. Дори петдесет щяха да са малко.
Крайл Фишър поклати глава и не отговори.
Теса Уендел го гледаше замислено, после го попита почти троснато.
— Какво ти става? И ти ли бързаш?
Фишър я успокои.
— Знам, че и ти, като всички останали, искаш да го направиш, но аз наистина копнея за такъв кораб.
— Значи ти го искаш повече от другите.
— Да много повече.
— Защо?
— Защото искам да отида при Звездата Съсед.
Тя го погледна гневно.
— Защо? Да не би да мечтаеш да се върнеш при жената, която си изоставил?
Фишър никога не беше разказвал на Теса Уендел подробно за Юджиния и сега нямаше намерение да се хване на въдицата й.
— Там е дъщеря ми. Мисля че можеш да го разбереш, Теса. И ти имаш син.
Това беше вярно. Той беше на около двадесет години и учеше в Университета на Аделия и от време на време пишеше на майка си.
Чертите на Уендел омекнаха.
— Крайл, не бива да храниш напразни надежди. Съгласна съм, че щом са знаели за съществуването на Звездата Съсед, те са отишли там. Но пътуването е отнело поне две години ако са използвали само хиперпространствения метод. Не можем да сме сигурни, че Ротор е издържал на такова пътуване. А дори и да са оцелели, шансовете да намерят подходяща планета около червено джудже са почти нулеви. Ако са стигнали до там, може да са продължили пътя си, за да намерят такава планета. На къде са тръгнали? И как можем да ги открием?
— Предполагам, че са знаели, че няма надежда да намерят подходяща планета около Звездата Съсед. В такъв случай не биха ли се подготвили да преминат в орбита около звездата?
— Дори да са оцелели и дори да са в орбита около звездата, животът им ще бъде стерилен и може да продължи под някаква съвсем различна форма. Крайл, трябва да си готов за това. Какво ще стане, ако успеем да организираме експедиция до Звездата Съсед и не открием нищо или в най-лошия случай открием, че от Ротор е останала само една черупка.
— В такъв случай ще се примиря с това. Но сигурно съществува възможност да са оцелели — отвърна Фишър.
— И да намериш своето дете? Скъпи Крайл, разумно ли е да се надяваш на това? Дори Ротор да е оцелял и дъщеря ти да е оцеляла, тя е била само на една година, когато си я напуснал през двадесет и втора. Сега тя ще бъде на десет години, а ако отидем на Звездата Съсед в най-краткия възможен срок, ще е на петнадесет години. Тя няма да те познае. Всъщност и ти няма да я познаеш.