— Независимо колко години са изминали, петнадесет или петдесет, ако я видя ще я позная — каза Фишър.
Деветнадесет
Оставане
40.
Марлейна неуверено се усмихна на Сийвър Дженар. Тя беше свикнала да нахлува в кабинета му когато пожелае.
— Много ли си зает, чичо Сийвър?
— Не, мила, по принцип нямам много работа. Пит откри това място, за да се отърве от мен. А аз го приех и останах, за да се отърва от Пит. Не бих го признал пред кой да е, но съм принуден да ти кажа истината, тъй като ти винаги разбираш дали те лъжат.
— Плаши ли те този, чичо Сийвър? Пит се уплаши и Оринел също щеше да се уплаши, ако беше разбрал какво мога.
— Аз не се плаша, Марлейна, защото се предадох. Просто реших, че за теб съм прозрачен. Всъщност това успокоява. Ако се замислиш, лъжата е трудна работа. Ако хората бяха истински мързеливи, никога нямаше да лъжат.
Марлейна отново се усмихна.
— Затова ли ме харесваш? Защото заради мен можеш да мързелуваш?
— Не можеш ли сама да разбереш?
— Не. Разбирам, че ме харесваш, но не разбирам защо. Начинът по който се държиш показва, че ме харесваш, но причината е скрита в главата ти, а там мога да долавям единствено неясни чувства понякога. Не мога да проникна там вътре. — Тя се замисли. — Понякога ми се ще да можех.
— Радвай се, че не можеш. Мислите са мръсно, усойно и неудобно нещо.
— Защо говориш така, чичо Сийвър?
— От опит. Не притежавам твоята природна дарба, но съм си имал работа с хора много по-дълго от теб. Ти харесваш ли своите мисли, Марлейна?
Марлейна се изненада.
— Не знам. Защо не?
— Харесваш ли всяка своя мисъл? Всяко нещо, което си представяш? Всеки свой импулс? Бъди искрена. Въпреки че няма да разбера, ако ме излъжеш, бъди искрена.
— Е, понякога си мисля глупости или лоши неща. Понякога се ядосвам и на ум ми идват неща, които не бих направила наистина. Но не много често.
— Така ли? Не забравяй, че си свикнала със своите мисли. Почти не ги забелязваш. Те са като дрехите. Не ги усещаш, защото си свикнала с тях. Косата ти докосва врата, но ти не забелязваш това. Ако косата на някой друг докосне врата ти, ще те гъделичка и ще ти пречи. Някой може да мисли неща не по-лоши от тези, които ти мислиш, но това са мисли на друг човек и няма да ти харесат. Например ако разбереш защо те харесвам може да не ти стане приятно. Много по-добре и по-спокойно ще се чувстваш, ако приемеш отношението ми като факт и не тършуваш из мислите ми за да разбереш причината.
— Защо? Каква е тя? — неизбежно попита Марлейна.
— Ами, харесваш ми, защото някога аз приличах на теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Не искам да кажа, че съм бил младо момиче с красиви очи и дарба като твоята. Искам да кажа, че бях млад и мислех, че съм обикновен и че затова никой не ме харесва. Знаех си че съм умен, но не разбирах защо не ме харесват заради това. Не беше честно да ме презират заради един недостатък, а да пренебрегват доброто ми качество. Това ме нараняваше и ядосваше и аз реших, че никога няма да се отнасям с хората така, както те се отнасяха с мен, но нямах много възможности да приложа на практика това добронамерено решение. След като те срещнах и те опознах, открих, че не си толкова обикновена колкото бях аз и че си много по-умна, отколкото аз някога съм бил, но това, че си по-добра от мен, не ми пречи. — Той се усмихна широко. — Все едно, че имам втора възможност — с предимства. Но ти май не дойде да си говорим за това. Може да не съм проницателен като теб, но поне това ми е ясно.
— Да, исках да говорим за мама.
— Така ли? — Дженар се намръщи внезапно обзет от явен и почти болезнен интерес. — За какво по-точно?
— Тя почти привършва с работата си тук. Ако реши да се върне на Ротор, ще иска и аз да се върна с нея. Налага ли се това?
— Мисля, че да. Ти не искаш ли да се върнеш?
— Не искам. Имам чувството, че е важно да остана тук. Така че искам да кажеш на Губернатора, че искаш да ни задържиш. Ще измислиш някаква правдоподобна причина. Сигурна съм, че Губернаторът ще бъде много доволен ако останем, особено ако му обясним, че мама е открила, че Немезида ще унищожи Земята.
— Тя ли ти каза това?
— Не, но не е необходимо да ми го казва. Можеш да обясниш на Губернатора, че вероятно тя постоянно ще му натяква да предупреди Слънчевата Система.
— Не ти ли е минавало през ум, че Губернаторът може да не иска да ми прави услуги. Ако помисли, че искам да ви задържа тук, в Купола на Еритро, той е способен да ви нареди да се върнете на Ротор само за да ме подразни.