Само хората които работеха с него познаваха властта му и смъртта му донесе облекчение най-вече на онези, които най-много зависеха от неговата сила и политика.
Теса Уендел рано научи новината от специален канал, установен между нейната дирекция и Свят Сити. Въпреки че това се очакваше от месеци, тя беше потресена.
Какво щеше да стане сега? Кой щеше да дойде на мястото на Танаяма и какви промени щеше да направи? От много време мислеше по тези въпроси, но едва сега те започнаха да имат истинско значение. Очевидно, въпреки всичко, Уендел (а може би и всички останали) не беше очаквала, че Старецът ще умре.
Тя потърси утеха при Крайл Фишър. Уендел беше прекалено голям реалист, за да вярва че това, което задържа Фишър при нея е тялото й, което видимо застаряваше (след два месеца щеше да стане на петдесет години). Сега той беше на четиридесет и три и също беше отминал разцветът на неговата младост, но той беше мъж и това не личеше толкова. Във всеки случай нещо го задържаше и тя все още успяваше да го убеди че тя го задържа, особено когато го държеше в прегръдките си.
— Какво ще стане сега? — попита Уендел.
— Това се очакваше, Теса. Трябваше да се случи по-рано, — отвърна Фишър.
— Така е, но се случи сега. Този проект напредваше благодарение на неговата сляпа решителност. А сега какво ще стане?
— Докато беше жив, ти с нетърпение очакваше да умре. Сега се тревожиш. Но според мен няма за какво да се притесняваш. Проектът ще бъде продължен. Нещо толкова голямо има собствен живот и не може да бъде спряно.
— Опитвал ли се е някой да изчисли колко струва това, Крайл? Земните Служби за Разследване ще имат нов Директор и Земният Конгрес ще избере за поста някой, когото може да контролира. В близко бъдеще няма да има втори Танаяма, пред който всички ще треперят. Ще разгледат бюджета си и след като Танаяма вече няма да го крие с кокалестите си ръце, ще видят че са на червено и ще решат да го съкратят.
— Как могат да направят това? Вече са похарчили толкова много пари. Да не мислиш, че ще спрат, без да са оправдани хвърлените средства. Това би бил първият провал.
— Могат да обвинят Танаяма. Ще кажат, че е бил щур егоцентрик, воден от своята мания, което както знаем, е вярно до известна степен и сега те, които нямат никаква вина за това, могат да върнат разума на земята и да зарежат това начинание, което планетата не може да си позволи.
Фишър се усмихна.
— Теса, любов моя, твоята проницателност относно политическото мислене изглежда посредствена за първокласен гений в областта на хиперпространствените науки. На теория и пред обществеността Директорът на Управлението е служебно лице с ограничена власт, който по общо мнение е под прекия контрол на Генералния Председател и Земния Конгрес. Тези, които се предполага могъщи хора, които се избират от обществото, не могат да кажат, че са били управлявани от Танаяма и че пред него са треперили от страх и не са смеели дори да дишат без негово позволение. Така ще се разбере, че са страхливци и неспособни слабаци, и те ще рискуват постовете си при следващите избори. Те няма да спрат проекта. Само ще направят някои козметични промени.
— От къде знаеш, че ще стане така? — промълви Уендел.
— Години наред наблюдавам чиновничеството, Теса. Освен това спирането на проекта би насърчило Колониите да го извършат преди нас — и да ни оставят тук както направи Ротор.
— Така ли? И как ще стане това?
— След като познават хиперпространствения метод, не мислиш ли, че е неизбежно да реализират свръхсветлинен полет?
Уендел го изгледа с ирония.
— Крайл, любов моя, твоята проницателност относно хиперпространствените науки изглежда да е посредствена за първокласен ловец на тайни. Това ли е мнението ти за моята работа? Че е неизбежно следствие от хиперпространствения метод? Не си ли разбрал, че хиперпространствения метод е естествено следствие от релативистичното мислене? Той все още не позволява движение със скорост по-голяма от тази на светлината. За да стигнат от тук до свръхсветлинната скорост се изисква истински скок в начина на мислене и в практиката. Той не идва естествено и аз съм обяснявала това на разни хора от правителството. Те бяха недоволни от бавната работа и високата цена и аз трябваше да им разясня трудностите. Сега ще си спомнят за това и няма да ги е страх да ни спрат на този етап. Не мога да ги убедя да продължим, като изведнъж им кажа, че Колониите може да ги надминат.
Фишър поклати глава.
— Разбира се, че можеш да им го покажеш. И те ще ти повярват, защото е истина. Лесно можем да бъдем надминати.
— Ти не слушаш ли какво ти говоря?