— А в случай че възникнат само трудности и няма злополуки?
— В такъв случай, след като сме готови с научната част и ни остане само техническото изработване, ще имаме късмет, ако свършим работата си за три години.
— С други думи ще сте готови през 2236-та година.
— Със сигурност няма да е по-рано.
— Колко души ще може да носи корабът?
— Вероятно от пет до седем.
— И до къде ще може да пътува?
— До където пожелаем, г-н Директор. Това е предимството на свръхсветлинната скорост. Тъй като пътуваме през хиперпространството, където не важат обикновените закони на физиката, дори законът за запазване на енергията, за нас ще е все едно дали ще изминем хиляда светлинни години или само една.
Директорът неловко се размърда.
— Не съм физик, но трудно мога да си представя такава среда, в която няма ограничения. Няма ли неща които не могат да се направят?
— Има ограничения. За да се осъществи преминаването в хиперпространството и обратно е необходим вакуум и силата на притегляне трябва да е под определена граница. В процеса на работа несъмнено ще открием допълнителни ограничения, които сигурно ще можем да установим посредством пробни полети. Това може да ни забави допълнително.
— Когато завършите кораба, до къде ще бъде първият полет?
— Би било благоприятно първият полет да отиде най-много до Плутон, например, но това с право може да се определи като безсмислено губене на време. Когато разполагаме с техника, с която можем да стигнем звездите, изкушението да отидем до някоя от тях би било прекалено голямо.
— Например Звездата Съсед?
— Тя би била логична цел. Екс-директорът Танаяма искаше да отидем там, но аз съм длъжна да изтъкна, че има други звезди, които са много по-интересни. Сириус е само четири пъти по-далече, а там ще имаме възможност отблизо да наблюдаваме звезда бяло джудже.
— Д-р Уендел, според мен целта трябва да бъде Звездата Съсед, но не непременно по съображенията на Танаяма. Да предположим, че отидете до някоя друга звезда, която и да е тя — и се върнете. Как ще докажете, че наистина сте били близо до друга звезда?
Уендел го погледна изумена.
— Да докажем ли? Не Ви разбирам?
— Имам предвид как ще се противопоставите на обвиненията, че този предполагаем полет е бил фалшифициран?
— Фалшифициран! — Уендел гневно се изправи на крака. — Вие ме обиждате.
Гласът на Коропатски изведнъж стана властен.
— Седнете, д-р Уендел. Никой в нищо не Ви обвинява. Опитвам се да предвидя една ситуация и да намеря изход от нея. Човечеството отиде в космоса преди почти три века. Този период от историята не е напълно забравен, а в моята част от планетата си го спомнят особено добре. Когато първите спътници били изстреляни в онези мрачни дни, когато хората живеели само на Земята, много хора твърдели, че цялата информация е фалшифицирана. Първите снимки на обратната страна на Луната били обявени за фалшификация. Дори първите снимки на Земята направени от Космоса били обявени за фалшификация от хора, които вярвали, че Земята е плоска. Сега, ако Земята обяви, че притежава свръхсветлинен полет, можем да се сблъскаме с подобни неприятности.
— Но защо, г-н Директор? Защо изобщо някой ще мисли, че лъжем за такова нещо?
— Скъпа д-р Уендел, вие сте наивна. Вече повече от три века Алберт Айнщайн е полубогът, който откри космологията. Поколение след поколение хората свикнаха с концепцията за това, че скоростта на светлината е абсолютната граница. Те няма лесно да се откажат от нея. Дори принципът на причинно-следствената връзка, който за всеки е най-основният принцип, ще бъде нарушен. Това е едната страна.
Другата, д-р Уендел, е, че Колониите могат да използуват политически този факт и да убеждават своите народи, като и Земляните, че лъжем. Това ще ги обърка, ще ги въвлече в спорове, ще ни изгуби време и ще им даде по-голяма възможност да ни догонят. Затова ви питам: съществува ли такова просто доказателство за това, че където и да отидете, ще използувате свръхсветлинна скорост?
Уендел отговори с леден глас.
— Г-н Директор, когато се върнем, учените ще могат да огледат кораба. Ще разясним похватите, които сме използвали…
— Не, не, не. Моля Ви, не продължавайте. Това би уверило само специалисти с вашите познания.
— В такъв случай, когато се върнем, ще носим снимки на небето и по-близките звезди ще са разположени малко по-различно една спрямо друга. От промяната в тяхното относително разположение ще може да се изчисли точно къде сме били.
— Това също ще бъде само за учените. Напълно неубедително за обикновените хора.
— Ще имаме снимки на звездата която посетим в близък план. Тя по всичко ще се различава от нашето Слънце.