— За първи път ли се сещаш за това, откакто работиш върху проекта?
— Не, понякога си мисля. Просто не мога да разбера. Не ги ли е страх да ми се доверят?
Фишър се засмя.
— Не. Ти си учен.
— И какво то това?
— Учените са наемници, които не са обвързани с което и да е общество. Ако човек възложи на един учен интересен проблем и му осигури парите, апаратурата и помощта, която му е необходима, за да се заеме с него, този учен няма да се интересува от къде идва тази помощ. Бъди откровена — не те интересува нито Земята, нито Аделия, нито Колониите като цяло, нито дори човечеството. Единственото нещо което те интересува е да довършиш работата си над свръхсветлинен полет и не си обвързана с нищо друго.
Уендел надменно каза:
— Това е някакъв стереотип и той не се отнася за всички учени. Аз може да съм различна.
— Убеден съм, че и те разбират това, така че вероятно те държат под постоянен надзор. Вероятно основна част от работата на някои от сътрудниците ти е постоянно да следят действията ти и да ги докладват на правителството.
— Надявам се, нямаш предвид себе си.
— Признай си, че си допускала възможността, че съм с теб единствено в ролята на ловец на тайни.
— Минавало ми е през ум, понякога.
— Но не е така. Предполагам, че съм прекалено близо до теб, за да ми имат доверие. Всъщност съм сигурен, че и моите действия се доказват и се преценяват внимателно. Докато те радвам…
— Ти си безчувствен човек, Крайл. Как можеш да се шегуваш с такова нещо?
— Не се шегувам. Опитвам се да гледам реално на нещата. Ако някой ден ти омръзна, аз ще изгубя своята функция. Нещастната Теса може да се окаже непродуктивна, така че ще ме отделят от теб и ще освободят мястото за моя приемник. В края на краищата те се интересуват от това ти да си доволна много повече отколкото аз съм доволен и признавам, че това е естествено. Виждаш ли реализма ми?
Уендел внезапно се пресегна и погали Крайл по бузата.
— Не се тревожи. Мисля, че вече прекалено много свикнах с теб, за да ме отегчиш. В буйната си младост лесно се отегчавах от мъжете си и ги захвърлях, но сега…
— Нужно ти е голямо усилие, така ли?
— Ако искаш, приеми, че е така. В крайна сметка може да те обичам — по свой начин.
— Разбирам те. Хладнокръвната любов носи успокоение. Но не мисля че сега е моментът да го доказваме. Първо ще трябва да ми разкажеш разговора си с Коропатски и да се освободиш от отровното усещане предизвикано от обидата.
— Някой ден ще ми мине. Но има още нещо. Преди малко ти казах че Земляните нямат усет за космическото пространство.
— Да, спомням си.
— Ето ти един пример. Коропатски изобщо няма усет за самите размери на пространството. Той ми каза да отидем до Звездата Съсед и да намерим Ротор. И как ще стане това? Често се случва да забележим някакъв астероид и да го изгубим преди да успеем да изчислим орбитата му. Знаеш ли колко време е необходимо, за да го открием отново дори с помощта на всичките си съвременни уреди и апаратура? Понякога са необходими години. Космосът е огромно, дори когато става дума само за пространство около звезди, а Ротор е малък.
— Така е, но ние търсим един астероид между стотици астероиди. А Ротор ще бъде единствения по рода си обект близо до Звездата Съсед.
— Откъде знаеш? Дори Звездата Съсед да няма планетна система във познатия ни вид, е напълно вероятно около нея да обикалят тела от един или друг произход.
— Но те ще са мъртви като нашите мъртви астероиди. А Ротор ще бъде действаща Колония, той ще излъчва различни видове вълни и те ще се забележат много лесно.
— Ако Ротор е действаща Колония. Ако не е? Тогава той ще е просто един астероид и ще бъде много трудно да го открием. Дори може да не успеем да го открием за времето, с което разполагаме.
По лицето на Фишър неволно се изписа отчаяние.
Уендел въздъхна и се приближи до него като го прегърна през раменете.
— О, Боже, знаеш каква е ситуацията. Трябва да се примириш с нея.
Фишър отвърна със сподавен глас:
— Знам. Но може да са оцелели. Нали?
— Може да са оцелели — каза Уендел с престорена веселост, — а ако е така, толкова по-добре за нас. Както каза ти, в такъв случай лесно ще ги открием по излъчваните от тях вълни. И още нещо…
— Да?
— Коропатски иска да му донесем нещо, което ще докаже, че сме срещнали Ротор, защото смята, че това ще е най-доброто доказателство, че наистина сме били в космоса и сме се върнали, изминавайки няколко светлинни години за не повече от няколко месеца. Но… Какво точно можем да донесем, за да те убедим? Какво ще стане, ако намерим само някакви парчета метал и бетон, които се носят из пространството? Те няма да свършат работа. Не можем да донесем парче метал, на което не е отбелязано че е от Ротор, защото ще кажат, че сме го взели със себе си от Земята. Дори да намерим нещо, което е характерно за Ротор — предмет, който да се намери само на Колонията, могат да решат, че е фалшификат.