Ако обаче Ротор е жива, действаща Колония, може би ще успеем да убедим някой роторианец да дойде с нас. Човек от Ротор ще може да бъде идентифициран като такъв. Дори може да има хора на други Колонии или на Земята, които да познават този роторианец, когото ще доведем. Коропатски ми намекна да постъпим така. Той каза, че когато Колумб се завърнал от първото си пътешествие довел със себе си хора от местното население на Америка.
Разбира се, — Уендел въздъхна дълбоко — има ограничения в броя на хората и предметите, които можем да вземем със себе си. Някой ден може да построим космически кораби големи колкото Колония, но първият ще бъде малък и дори примитивен според съвременните стандарти. Ще можем да вземем само един роторианец, повече не позволяват възможностите, така че ще трябва да изберем най-подходящия.
— Дъщеря ми Марлейна — каза Фишър.
— Тя може да не иска да дойде. Ще можем да вземем само човек, който иска да тръгне с нас. Не може да не намерим поне един такъв човек, измежду хилядите, а може и повече, но ако тя не иска да дойде…
— Марлейна ще поиска да дойде. Само ми позволи да поговоря с нея. Все някак ще успея да я склоня.
— Майка й може да не се съгласи.
— Ще намеря начин да я убедя, — упорстваше Фишър. — Все някак ще успея.
Уендел отново въздъхна.
— Не трябва да мислиш за това, Крайл. Не разбираш ли, че не можем да вземем дъщеря ти, дори да иска да дойде?
— Защо не? Защо не?
— Когато е заминала от тук, тя е била на една година. Тя няма спомен за Слънчевата Система. Никой тук не би могъл да я познае. Малко вероятно е някъде в системата да съществуват документи в които тя фигурира и които могат да се проверят независимо. Не, ще трябва да вземем човек, който е най-малко на средна възраст и е посещавал други Колонии или още по-добре — който е идвал на Земята.
Тя млъкна и после напрегнато изрече:
— Жена ти може да е подходяща. Нали си ми казвал, че известно време е учила на Земята? Тук ще фигурира в архивите и ще може да бъде идентифицирана. Въпреки че, откровено казано, предпочитам да взема някой друг.
Фишър мълчеше. Уендел каза почти плахо:
— Съжалявам, Крайл. Не ми се иска да е така.
— Само да е жива моята Марлейна. Ще видим какво може да се направи — каза Фишър с горчивина.
Двадесет и едно
Мозъчно сканиране
45.
— Съжалявам, — каза Сийвър Дженар, като гледаше надолу към майката и дъщерята с изражение, което само по себе си молеше за извинение. — Казах на Марлейна, че тази работа няма да ми отнеме много време, но почти веднага след това се получи нещо като миникриза в електроснабдяването ни и това наложи отлагането на нашата конференция. Кризата обаче премина и, сега като помисля, не беше кой знае какво. Прощавате ли ми?
— Разбира се, Сийвър, — каза Юджиния Инсиня. Личеше, че е неспокойна. — Не бих казала обаче, че трите дни бяха леки. Имам чувството, че с всеки изминал час от престоя ни тук опасността за Марлейна се увеличава.
— Мен изобщо не ме е страх от Еритро, чичо Сийвър, — каза Марлейна.
Инсиня каза:
— Аз пък не мисля, че Пит може да ни навреди на Ротор. Той знае това, иначе нямаше да ни изпрати тук.
— А аз ще се опитам да вляза в ролята на честния посредник и да удовлетворя и двете, — каза Дженар. — Независимо какво може или не може да направи Пит открито, има много неща, които може да направи косвено, така че е опасно, Юджиния, заради страха си от Еритро, да подценяваш решителността и изобретателността на Пит. Първо на първо, ако се върнете на Ротор, това ще бъде в разрез с неговото извънредно постановление и той може да те хвърли в затвора или да те заточи на Нови Ротор, или дори да те върне обратно тук.
Що се отнася до Еритро, ние също не трябва да подценяваме опасността от Епидемията, въпреки че изглежда е изчезнала в първоначалната си опасна форма. Аз не искам да рискувам Марлейна също толкова, колкото и ти, Юджиния.
Марлейна изпъшка с досада:
— Няма никакъв риск.
— Сийвър, не смятам, че трябва да продължаваме да водим този разговор за Марлейна в нейно присъствие, — каза Инсиня.
— Напротив. Аз искам да го проведем в нейно присъствие. Подозирам, че тя знае какво трябва да направи по-добре и от двама ни. Тя отговаря за своето съзнание и нашата работа е да й се месим колкото е възможно по-малко.