— Защо те радва това, чичо Сийвър, — попита Марлейна.
— Защото, ако интуицията беше твоя измислица — дали, за да си придаваш важност или от някаква романтична представа, или в резултат на самовнушение — ти щеше да я използуваш за всяко нещо. А ти не правиш така. Ти подбираш. Някой неща знаеш, други — не. Това ме прави много по-склонен да ти вярвам, когато твърдиш, че си сигурна, че Еритро няма да ти навреди и вече ни най-малко не се съмнявам, че мозъчното сканиране няма да покаже нищо обезпокоително.
Марлейна се обърна към майка си:
— Прав е, мамо. Той се чувствува много по-добре, затова и аз се чувствувам много по-добре. Толкова е ясно. Не виждаш ли?
— Няма значение какво виждам, — каза Инсиня. — Аз не се чувствувам по-добре.
— О, мамо, — въздъхна Марлейна. След това каза на Дженар: — Ще се подложа на сканирането.
46.
— Не се изненадвам, — промърмори Сийвър Дженар.
Той следеше компютърната графика и сложните цветни плетеници, които бавно се движеха по екрана. Юджиния Инсиня до него гледаше с напрежение, но нищо не разбираше.
— Какво не те изненадва, Сийвър? — попита тя.
— Не мога съвсем точно да ти кажа, защото не познавам добре професионалния им жаргон. А ако трябва да го обясни Рене Д’Обисон, тукашната гуру в тази област, нито ти, нито аз ще разберем нещо. Тя обаче ми обърна внимание на това…
— Прилича на черупка на охлюв.
— Откроява се, защото графиката е цветна. Рене казва, че това е по-скоро комплексен критерий, отколкото пряк показател за физическа форма. Тази част е нехарактерна. Обикновено не се среща в мозъка.
Устните на Инсиня потрепериха.
— Искаш да кажеш, че вече е заразена?
— Не, разбира се, че не. Казах нехарактерна, а не ненормална. Надявам се, че не се налага да обяснявам това на опитен научен изследовател. Трябва да признаеш, че Марлейна е различна. От една страна дори се радвам, че нейните изследвания показват тази особеност. Ако мозъкът й беше като на всички останали, щяхме да се чудим защо е такава, каквато е; откъде идва нейната изключителна проникновеност. Тя ли се преструва добре или ние сме глупаци.
— Но откъде знаеш, че не е нещо… нещо…
— Някаква болест? Не е възможно. Събрали сме всичките мозъчни изследвания, които са й правени до момента. Тази нехарактерна форма личи навсякъде.
— Никога не са ми казвали за нея. Никой никога не ми е обръщал внимание на това.
— Разбира се. Ранните мозъчни изследвания са от обикновения, сравнително примитивен вид и там това не личи ясно, поне толкова ясно, че да ти привлече вниманието. Но, след като имаме това изследване, на което този детайл личи толкова ясно, можем да се върнем към по-раншните и да го различим и там. Рене вече направи това. Казвам ти, Юджиния, тази усъвършенствувана техника за мозъчно сканиране би трябвало да бъде стандарт и на Ротор. Това, че Пит я потули, е един от най-глупавите му ходове. Тя, разбира се, е скъпа.
— Ще платя — изрече Инсиня.
— Не ставай глупава. Ще го пиша за сметка на Купола. В края на краищата, то може да помогне за разкриването на загадката около Епидемията. Или поне така ще твърдя, ако някой повдигне въпроса. Ами, това е. Мозъкът на Марлейна е описан по-подробно от когато и да било. Ако тя бъде засегната и в най-ниска степен, това ще проличи на екрана.
— Нямаш представа, колко ме плаши това, — каза Инсиня.
— Разбирам те, но тя е толкова самоуверена, че не мога да не й вярвам. Убеден съм, че зад това нейно чувство на сигурност се крие някаква причина.
— Как е възможно?
Дженар посочи към спираловидната форма.
— Това нещо го няма у теб, няма го и у мен, така че никой от нас не е в състояние да каже откъде и как тя придобива това чувство за сигурност. Тя обаче го има и ние трябва да й позволим да излезе на Еритро.
— Защо трябва да я подлагаме на риск? Можеш ли да ми обясниш защо е необходимо да я подлагаме на риск?
— По две причини. Първо, тя изглежда непоколебима и аз имам чувството, че рано или късно тя ще направи това, което е решила. В такъв случай, по-добре е да се отнесем към това благосклонно и да я пуснем, тъй като няма да можем да отлагаме дълго. Второ, възможно е в резултат на това да научим нещо за Епидемията. Не мога да кажа какво ще е то, но и най-незначителното нещо, което може да хвърли допълнителна светлина върху Епидемията, ще бъде от огромно значение.
— Но не и мозъкът на дъщеря ми.
— Няма да се стигне дотам. Колкото до това, въпреки че имам доверие на Марлейна и вярвам, че няма опасност, заради теб ще направя каквото мога да сведа риска до минимум. Първо, за известно време няма да я пускаме на самата повърхност. Мога например да направя с нея един полет над Еритро. Ще видим езера и равнини, хълмове, каньони. Можем да стигнем дори до брега на морето. Планетата има някаква неподправена красота — виждал съм я веднъж — но е съвсем гола. По нея няма никакъв живот, който Марлейна да види, освен прокариотите във водата, които, разбира се, са невидими. Възможно е тази неизменна пустош да я отблъсне и тя да изгуби интерес. Ако обаче все още иска да излезе и да почувствува почвата на Еритро под краката си, ще се погрижим да е облечена с Е-костюм.