— Но тогава защо тийнейджърите и децата не идват на наблюдателната платформа? Те не знаят почти нищо за Слънцето и Слънчевата Система.
— Ние останалите им даваме лош пример. Когато всички нас вече ни няма, когато на Ротор не остане никой, за когото Слънчевата Система е нещо повече от думи, мисля, че тогава небето отново ще принадлежи на Ротор и това място ще бъде претъпкано — ако все още съществува.
— Мислиш ли, че няма да съществува?
— Не мога да предсказвам бъдещето, Юджиния.
— Засега, както изглежда, растем и процъфтяваме.
— Така е, но аз съм загрижен за онази ярка звезда, натрапника.
— Нашето старо Слънце. Какво може да направи то? Не може да ни достигне.
— Разбира се, че може. — Дженар се взираше в ярката звезда на западния небосклон. — Хората, които изоставихме на Земята и на Колониите, непременно ще открият Немезида, рано или късно. Може би вече са я открили. И може би са разработили хиперпространствения метод. Сигурно са го разработили скоро след нашето заминаване. Изчезването ни трябва да е било невероятен стимул за тях.
— Ние отпътувахме преди четиринадесет години. Защо все още не са дошли?
— Може би мисълта, че пътуването трае две години, ги плаши. Знаят, че Ротор опита, но не знаят дали сме успели. Може би смятат, че нашите останки са разпръснати в космическото пространство по целия път от Слънцето до Немезида.
— На нас не ни липсваше смелост да опитаме.
— Разбира се, че ни липсваше. Мислиш ли, че ако не беше Пит, Ротор щеше да направи този опит? Пит беше този, който ни тласна към това, а аз се съмнявам, че някъде на Колониите или на Земята има друг като него. Знаеш, че аз не харесвам Пит. Не одобрявам нито методите му, нито морала или липсата на морал у него, нито непочтеността му, нито това, че е способен хладнокръвно да изпрати момиче като Марлейна на място, където явно се надява тя да бъде унищожена и въпреки това, ако съдим по резултатите, той може да влезе в историята като голям човек.
— Като голям водач, — каза Инсиня. — Ти си голям човек, Сийвър. Има голяма разлика.
Отново настъпи мълчание, след което Сийвър каза тихо:
— През цялото време очаквам да ни последват тук. Това е най-големият ми страх и той сякаш се засилва, когато гледам светлината на онзи натрапник. Вече четиринадесет години откакто напуснахме Слънчевата Система. Какво ли са правили те през тези четиринадесет години? Питала ли си се някога, Юджиния?
— Никога, — отвърна Юджиния сънено. — Моите грижи са по-непосредствени.
Двадесет и две
Астероид
48.
22 Август 2235 година! Тази дата беше от значение за Крайл Фишър, защото това бе рожденият ден на Теса Уендел. А по-точно петдесет и третият и рожден ден. Тя не спомена нито деня, нито неговото значение — дали защото на Аделия се беше гордяла толкова със своя свеж вид, или защото беше прекалено чувствителна към петте години разлика с Крайл.
Но за Крайл разликата в годините им нямаше никакво значение.
Дори да не го привличаха нейният интелект и сексапил, Теса държеше ключа към Ротор и Фишър знаеше това.
Около очите на Теса се бяха появили тънки бръчици и кожата в горната част на ръцете й беше видимо отпусната, но нежеланият й рожден ден беше ден на триумф за нея и тя влезе в апартамента, който с годините се беше напълнил с много вещи, със замах и се отпусна в солидното си кресло със самодоволна усмивка.
— Всичко мина гладко като по междузвездно пространство. Без грешка.
— Жалко, че не бях там, — каза Крайл.
— И аз съжалявам, Крайл, но се събираме на строго професионална основа, а аз и без това те замесвам в повече неща отколкото трябва.
Целта бе Хипермнестра, един иначе невзрачен астероид, чието местоположение в момента беше удобно — не много близо до други астероиди и, което беше по-важно, не много близо до Юпитер. Освен това никоя от Колониите нямаше претенции над него, а и никой не го посещаваше. Отгоре на това, първите две срички на името му, колкото и банално да изглеждаше това, подхождаха на обект, представляващ крайната цел на свръхсветлинен полет през хиперпространството.
— Значи корабът е пристигнал благополучно.
— Да, на десет хиляди километра от астероида. Лесно можехме да го изпратим и по-близо, но не искахме да рискуваме усилване на гравитационното му поле, въпреки че то е слабо, и, разбира се, го върнахме на предварително избраното място. В момента два обикновени кораба го прибират.