Тук обаче, откъм транс-Мегаската страна, основната характерна черта на двата големи континента бяха равнините и хълмовете.
За Марлейна, която никога през живота си не беше виждала планина, дори ниските хълмове бяха вълнуващи.
На Ротор, разбира се, имаше поточета и реките, които виждаха на Еритро от тази височина, не изглеждаха по-различни.
Дженар си помисли, че Марлейна ще остане изумена, когато ги види отблизо.
Марлейна хвърли любопитен поглед към Немезида, която, прехвърлила зенита си, залязваше на запад.
— Тя не се движи, нали, чичо Сийвър? — каза тя.
— Движи се, — каза Дженар. — Или поне Еритро се върти спрямо Немезида, но прави едно пълно завъртане за един ден, докато при Ротор това става на всеки две минути. Погледната от Еритро, Немезида се движи с 1/700 част от скоростта, с която изглежда, че се движи, погледната от Ротор. Оттук изглежда, че стои неподвижна, но не е точно така.
След това, като хвърли бърз поглед към Немезида, той продължи:
— Ти никога не си виждала Слънцето на Земята, Слънцето на Слънчевата Система, или ако си го виждала, сигурно не го помниш, тъй като тогава си била бебе. Слънцето изглеждаше много по-малко погледнато от мястото, където се намираше Ротор в Слънчевата Система.
— По-малко ли? — учуди се Марлейна. — Компютърът твърди, че Немезида е по-малка.
— Така е. Но Ротор е толкова по-близо до Немезида отколкото на времето е бил до Слънцето, че Немезида изглежда по-голяма.
— Ние сме на четири милиона километра от Немезида, нали?
— Но сме били на сто и петдесет милиона километра от Слънцето. Ако бяхме на такова разстояние от Немезида, щяхме да получаваме под един процент от светлината и топлината, които получаваме сега. Ако бяхме толкова близо до Слънцето, колкото сме до Немезида, щяхме да се изпарим. Слънцето е много по-голямо, по-ярко и по-горещо от Немезида.
Марлейна не гледаше към Дженар, но явно тонът му й беше достатъчен.
— Начинът, по който говориш, чичо Сийвър, ме кара да мисля, че би искал отново да си близо до Слънцето.
— Там съм роден, така че понякога ме обзема носталгия.
— Но Слънцето е толкова горещо и ярко. Сигурно е опасно.
— Ние не гледахме към него. Ти също не трябва да гледаш към Немезида прекалено дълго, недей, скъпа.
Дженар обаче хвърли един бърз поглед към Немезида. Тя висеше в западния небосклон, червена и огромна, диаметърът й беше четири дъгови градуса или осем пъти диаметъра на Слънцето, видяно от някогашното местоположение на Ротор. Тя беше спокоен, червен светещ кръг от светлина, но Дженар знаеше, че понякога, рядко, тя припламваше и в продължение на няколко минути на спокойното й лице се появяваше бяло петно, което причиняваше болка в очите. По-често се появяваха меки червени петна на тъмно червен фон, но те не се забелязваха толкова.
Той даде някаква команда на самолета, който промени курса си така, че Немезида да остане зад тях.
Марлейна хвърли един последен замислен поглед към Немезида, след което извърна очи към Еритро, който се простираше под тях.
— Човек свиква с розовия цвят, — каза тя. — След известно време нещата престават да изглеждат толкова розови.
Дженар също беше забелязал това. Очите му започваха да долавят разлики в тоновете и нюансите, така че планетата преставаше да изглежда толкова едноцветна. Реките и малките езера бяха в по-ярко червено от земната повърхност, а небето беше тъмно. Атмосферата на Еритро до известна степен разсейваше червената светлина на Немезида.
Най-отчайваща обаче беше безплодната земя на Еритро. На Ротор, въпреки малките му размери, имаше зелени поля, жълти жита, разноцветни плодове, животни, които издаваха звуци, всички цветове и звуци на човешкия живот.
А тук имаше само мъртва тишина.
Марлейна се намръщи.
— На Еритро има живот, чичо Сийвър.
Дженар не можа да определи дали това е твърдение, въпрос или отговор на мислите, които Марлейна бе прочела по езика на тялото му. Дали се опитва да го убеди или търси потвърждение.
— Разбира се, — каза той. — Много живот. Той е всепроникващ и не е само във водата. Има прокариоти, които живеят във влагата в почвата.
След малко на хоризонта се появи океанът, отначало само като тъмна линия, но с приближаването на самолета се превърна в дебела ивица.
Дженар внимателно поглеждаше настрани към Марлейна, като наблюдаваше реакциите й. Тя, разбира се, беше чела за земните океани и сигурно беше виждала как изглеждат по холовизията, но нищо не може да подготви човек за такова преживяване. Дженар, който беше ходил на Земята веднъж (веднъж!) като турист, беше виждал океански бряг. Но никога не беше летял над океан докато изгуби сушата от поглед и не беше сигурен в собствената си реакция.