Ерика се поколеба.
– Дали да не повикам и полицията?
– Татко е в шок. Не знае какво говори. Не ни трябва полиция – изрече остро Маргарета. После се обърна към баща си и хвана ръката му. – Аз ще се погрижа за всичко, татко. Ще повикам Ана-Грета и Биргита и всички ще ти помогнем. С теб сме.
Херман не отговори, просто лежеше неподвижно и я остави да държи ръката му, но без да стиска нейната в отговор.
Ерика слезе на долния етаж и извади мобилния си телефон.
– Здравей, Мартин. Ерика е, съпругата на Патрик. Мисля, че имаме нужда от помощта ви тук. Намирам се в дома на Брита Йохансон и тя е мъртва. Съпругът й твърди, че я е убил. Прилича на естествена смърт, но... А, добре, ще изчакам тук. Ти ли ще позвъниш за линейка, или аз да го направя? Добре.
Ерика приключи разговора с надеждата, че не е извършила нещо глупаво. Разбира се, изглеждаше, че Маргарета е права, че Брита просто бе починала в съня си. Но защо тогава Херман твърдеше, че той я е убил? И какво странно съвпадение бе, че още един човек от приятелския кръг на майка й беше умрял внезапно, само два месеца след убийството на Ерик.
Ерика се върна горе.
– Повиках помощ – съобщи тя. – Мога ли да съм полезна с нещо друго?
– Бихте ли приготвили кафе? Ще се опитам да предумам татко да слезе долу.
Маргарета внимателно изправи Херман до седнало положение.
– Хайде, татко, да слезем долу и да изчакаме линейката.
Ерика отиде в кухнята. Претърси шкафовете, намери каквото й бе нужно и се залови да приготви голяма кана с кафе. Няколко минути по-късно чу стъпки по стълбите, после вратата се отвори. Маргарета отведе Херман до кухненски стол и той се отпусна на него като чувал с брашно.
– Надявам се медиците да имат нещо, което да му дадат – продума разтревожено Маргарета. – Трябва да е лежал до нея от вчера. Не разбирам защо не е телефонирал на една от нас.
– Аз също и... – Ерика се поколеба, но после започна отново. – Аз уведомих и полицията. Убедена съм, че сте права, но чувствах, че е редно да го направя. Не можех просто... – Убягваха й точните думи, а Маргарета се втренчи в нея, сякаш жената насреща й бе изгубила ума си.
– Уведомили сте полицията? Нима приехте буквално думите на баща ми? Луда ли сте? Той е в шок, след като е заварил съпругата си мъртва, а сега ще трябва да отговаря на въпроси на полицаи? Как смеете!
Маргарета пристъпи към Ерика, която държеше каната с кафе, но точно тогава на вратата се позвъни.
– Това трябва да са те. Ще отида да отворя вратата – каза Ерика, свела очи надолу, преди да се втурне към антрето.
Когато отвори вратата, първият, когото видя, беше Мартин.
Той й кимна мрачно.
– Здравей, Ерика.
– Здравей – отвърна тихо тя и отстъпи настрани.
Ами ако бъркаше? Ами ако подлагаше скърбящ човек на ненужно мъчение? Ала вече беше късно.
– Тя е горе в спалнята – каза и после посочи с брадичка към кухнята. – Съпругът й е там. С дъщеря им. Тя е тази, която откри... Изглежда, е мъртва от известно време.
– Добре, ще погледнем – каза Мартин и направи знак на Паула да влезе заедно с медиците от линейката.
Набързо запозна Паула и Ерика и после влезе в кухнята. Маргарета беше обгърнала с ръка раменете на баща си.
– Това е абсурдно – изрече тя, като погледна Мартин. – Майка ми е умряла в съня си, а баща ми е в шок. Наистина ли е необходимо всичко това?
Мартин вдигна длани напред.
– Сигурен съм, че се е случило точно както казвате. Но така или иначе, сме тук, само ще погледнем, и толкова. Естествено, поднасям ви съболезнованията си.
Той й отправи решителен поглед и тя неохотно кимна в знак на съгласие.
– Тя е горе. Може ли да телефонирам на сестрите си и на съпруга си?
– Да, разбира се – отвърна Мартин и тръгна към горния етаж.
Ерика се поколеба за миг, после последва него и медиците. Застана встрани и заговори тихо на Мартин.
– Дойдох тук да поговоря с нея за някои неща, включително за Ерик Франкел. Може да е съвпадение, но изглежда малко странно, не мислиш ли?
Мартин погледна към Ерика, като даде път на лекаря, отговарящ за екипа.
– Мислиш, че има някаква връзка ли? И каква точно?
– Не знам – отвърна Ерика и поклати глава. – Но в момента проучвам миналото на майка ми и се оказа, че на младини е дружала с Ерик и Брита. В групата им е имало и някой си Франс Рингхолм.
– Франс Рингхолм? – повтори стреснат Мартин.
– Да. Познаваш ли го?
– Ами... натъкнахме се на него по време на разследването на смъртта на Ерик – отговори замислено Мартин и колелцата на механизма в мозъка му се задвижиха.
– Не е ли малко странно тогава, че Брита също умира внезапно? Два месеца, след като Ерик Франкел е убит? – настоя Ерика.