Ханс го изслуша внимателно, но после поклати глава.
– Не, не ми изглежда познат. Искрено съжалявам.
Ерик се отпусна назад разочарован. Известно време никой не проговори. После Франс каза:
– Е, разправи ни за приключенията си през войната. Трябва да си имал вълнуващи преживявания!
Очите му блеснаха.
– Няма кой знае какво за разправяне – отвърна Ханс и прояви явна неохота да каже повече, но Брита отказа да му повярва.
Прикова очи в него и го подкани да им ракаже нещо, каквото и да е, за преживяното от него. След още няколко протеста норвежецът най-сетне се предаде и им заразказва как е в Норвегия. За германската окупация, за страданията на сънародниците му, за ответната борба, която бяха подели. Четиримата младежи го слушаха със зяпнали усти. Всичко звучеше толкова вълнуващо. Разбира се, те забелязаха тъгата в погледа на Ханс и осъзнаха, че се е нагледал на много мъки. И все пак не можеха да устоят на възбудата.
– Мисля, че си се проявил като голям храбрец – промълви Брита и се изчерви. – Повечето момчета не биха се осмелили на нещо такова. Само хора като Аксел и като теб са достатъчно храбри, за да се борят за убежденията си.
– Значи, ние не бихме се осмелили? Това ли искаш да кажеш? – просъска Франс. Нервираха го възхитените погледи, обикновено запазени за него, които Брита отправяше към норвежеца. – С Ерик сме не по-малко смели и когато станем на възрастта на Аксел... Ти на колко години си, впрочем? – попита той Ханс.
– Тъкмо навърших седемнайсет – отвърна Ханс, който очевидно се чувстваше неловко от цялото внимание, насочено към него и дейността му.
Обърна се да погледне Елси. Тя не беше казала нито дума, само слушаше останалите, но сега улови сигналите му.
– Мисля, че трябва да оставим Ханс да си почине. Много му е минало през главата – продума кротко тя и направи жест към приятелите си.
Те всички се изправиха неохотно и му благодариха, преди да се изнижат от стаичката. Елси излезе пос-ледна и се обърна точно преди да затвори вратата.
– Благодаря ти – каза Ханс с уморена усмивка. – Приятно ми беше да имам компания, така че всички може да дойдете когато поискате. Просто сега съм малко...
Тя му се усмихна.
– Разбирам отлично. Ще дойдем друг път и ще се радваме да ти покажем града. Но сега си почивай.
Тя затвори вратата. Ала колкото и да беше странно, продължаваше да вижда лицето му.
ЕРИКА НЕ БЕШЕ В БИБЛИОТЕКАТА, както мислеше Патрик. Беше тръгнала натам, но тъкмо паркира колата, и й хрумна една мисъл. Имаше и друг човек, близък на майка й. При това бе нейна приятелка не отпреди шейсет години, а в по-скорошни времена. Беше единствената приятелка, която Ерика си спомняше майка й да е имала, докато бяха още деца с Ана. Странно, че не се беше сетила за нея по-рано. Ала Кристина имаше твърде силно присъствие като нейна свекърва, затова Ерика беше забравила, че тя беше и приятелка на майка й.
Взе решението си, включи отново двигателя и подкара към Танумсхеде. За пръв път изпитваше импулсивно желание да посети Кристина у дома й. Погледна мобилния си телефон и се почуди дали не е редно първо да й позвъни. Не, по дяволите. Щом Кристина си позволяваше да нахълтва у тях без предупреждение, и тя можеше да стори същото с нея.
Ерика още изпитваше известен яд, когато пристигна, и от чист инат натисна звънеца само веднъж, преди да отвори входната врата и да влезе.
– Ехо? – подвикна тя.
– Кой е? – донесе се леко разтревоженият глас на Кристина от кухнята.
Миг по-късно тя се появи в антрето.
– Ерика? – продума изненадана и се втренчи в снаха си. – Дошла си у дома? Водиш ли Мая с теб?
Погледна зад Ерика, но не видя внучката си.
– Не, тя е у дома с Патрик – каза Ерика.
Събу обувките си и ги подреди спретнато на стойката при другите.
– Ами, заповядай – избъбри Кристина, все още стъписана. – Ще направя кафе.
Ерика последва свекърва си в кухнята, като я оглеждаше учудено. Едва можеше да я познае. Не бе имало случай Кристина да не е с идеален външен вид, като при това винаги носеше много грим. Когато и да дойдеше у тях, преливаше от енергия, говореше непрестанно и не спираше да се движи. В момента виждаше съвършено друга жена. Кристина беше със стара, износена нощница, макар да бе късно сутринта, и по лицето й нямаше и следа от грим. Така изглеждаше значително по-стара и сбръчкана. Не беше оправяла и косата си, та тя бе още сплескана от лежането в леглото.