– Сигурно на нищо не приличам – подхвърли Кристина, сякаш прочела мислите на Ерика. Прокара ръка през косата си. – Просто реших, че не си струва да се обличам, след като няма да правя нещо специално и не се налага да ходя някъде.
– Но аз съм с впечатление, че вечно имаш запълнена програма – каза Ерика и седна до масата.
Отначало Кристина не отговори нищо, само постави две чаши на масата и чиния с бисквити.
– Не е лесно да си пенсионерка, след като си работила цял живот – каза тя най-сетне и наля кафе в чашите. – Всички са толкова заети със собствения си живот. Е, сигурно има неща, които бих могла да правя, но просто не съм настроена...
Тя се пресегна за бисквита, като избягваше погледа на Ерика.
– Но защо ни казваше, че непрекъснато си заета с нещо?
– О, вие младите си имате своя живот. Не исках да усещате задължение да се занимавате с мен. Бог ми е свидетел, че не желая да бъда бреме за вас. Наясно съм, че посещенията ми невинаги са особено желани, затова реших, че ще е най-добре да... – Тя замълча, а Ерика се взираше в нея изумена. Кристина вдигна очи и продължи: – Ако искаш да знаеш, живея за часовете, които прекарвам с вас и Мая. Лота си има свой живот в Гьотеборг и невинаги й е лесно да идва тук или аз да ходя там, тъй като нямат много място у дома. И, както казах, знам, че посещенията ми у вас невинаги са особено желани. – Тя отново отмести поглед и Ерика се почувства засрамена.
– Признавам, че вината трябва да е основно моя – продума меко тя. – Но знай, че винаги си добре дошла. С Мая толкова се забавлявате заедно. Единственото, за което молим, е да уважаваш уединението ни. Това е нашият дом и си добре дошла в него като гостенка. Ще сме благодарни, ако се обаждаш предварително, за да провериш дали моментът е удобен, преди да дойдеш. Моля те, не нахълтвай у дома без предупреждение и, за бога, не ни учи как да организираме домакинството си или да отглеждаме детето си. Ако спазваш тези правила, ще си напълно желан гост и съм сигурна, че Патрик ще ти е благодарен да му помагаш по време на отпуска му по бащинство.
– Да, и аз така мисля – засмя се Кристина и в очите й се появиха искрици. – Как се справя той?
– Отначало я подкара малко през просото – отвърна Ерика. Разправи на Кристина как Патрик беше отвел Мая на местопрестъпление и в полицейското управление. – Но мисля, че вече сме в съгласие по важните въпроси.
– Мъже – рече Кристина. – Помня, когато Ларс трябваше да остане сам с Лота у дома за пръв път. Тя беше на около годинка и аз отидох за пръв път сама на пазар. Бях отсъствала само двайсет минути, когато управителят на магазина дойде да ме намери и да ми съобщи, че Ларс се бил обадил по телефона да каже, че имало някаква криза у дома и трябвало да се прибера. Зарязах всичките си покупки и хукнах у дома. И вярно си беше криза.
– Сериозно? Какво беше станало? – попита Ерика с разширени очи.
– Само чуй това. Объркал дамските ми превръзки с памперсите на Лота. Не можал да измисли как да ги закрепи, така че като се прибрах у дома, се опитваше да ги залепи с тиксо.
– Шегуваш се! – възкликна Ерика и двете се разсмяха.
– С времето се научи. Ларс беше добър баща на Патрик и Лота в детството им. Не мога да се оплача. Но времената бяха други.
– Като говорим за други времена – рече Ерика, видяла възможност да обърне разговора към причината за посещението си, – правя малко проучване за живота на майка ми, за детството й и прочие. Попаднах на някои неща на тавана, включително на няколко стари дневника и те ме накараха да се замисля.
– Дневници? – Кристина се втренчи в Ерика. – Какво има в тях? – попита тя с остър тон.
Ерика погледна свекърва си с изненада.
– Нищо особено интересно, за беда. Главно юношески въжделения. Но интересното е, че пише много за приятелите си от онова време. Ерик Франкел, Брита Йохансон и Франс Рингхолм. А ето че двама от тях, Ерик и Брита, бяха убити в разстояние на няколко месеца. Може и да е просто съвпадение, но изглежда странно.
Кристина все така се взираше в нея.
– Нима Брита е починала? – попита тя и беше ясно, че й е трудно да приеме новината.
– Да, не си ли чула? Мислех, че мълвата се е разнесла вече. Дъщеря й я откри мъртва преди два дни и изглежда, е умряла от задушаване. Мъжът й твърди, че той я е убил.
– Значи и Ерик, и Брита са мъртви? – промълви Кристина.
Личеше си, че в ума й препускат много мисли.
– Ти познаваше ли ги? – попита Ерика.
– Не. – Кристина поклати глава. – Знаех за тях само от разказите на Елси.