– Кой е? – чу се слаб женски глас от вътрешността на апартамента.
Мъжът се обърна назад и подвикна:
– Полиция. Имали въпроси за татко!
Той се обърна към Патрик.
– Не мога да си представя защо полицията би проявявала интерес към татко, но влезте.
Той отстъпи встрани, за да ги пусне да минат, и вдигна учудено вежди, когато видя Мая в ръцете на Ерика.
– В наши дни явно от малки постъпват в полицията – отбеляза той развеселен.
Патрик се усмихна смутено.
– Това са съпругата ми, Ерика Фалк, и дъщеря ми Мая. Те... ъъ... жена ми проявява личен интерес към случая, който разследваме, и...
Той млъкна. Нямаше достатъчно логично обяснение защо полицай би повел със себе си жена си и детето си, за да проведе служебен разговор.
– Съжалявам, трябваше да се представя. Аз съм Йоран Фриден, а вие питате за баща ми.
Патрик го огледа с любопитство. Беше среден на ръст, с прошарена, леко къдрава коса и дружелюбни сини очи.
– Баща ви у дома ли е? – попита Патрик, докато вървяха след Йоран Фриден по дълъг коридор.
– Боя се, че сте закъснели, ако сте искали да зададете въпроси на баща ми. Той почина преди две седмици.
– О – възкликна Патрик учудено.
Не такъв отговор беше очаквал. Убеден беше, че човекът, въпреки възрастта му, още е жив, тъй като името му го нямаше в публичния регистър сред починалите. Но без съмнение беше така заради скорошната му кончина. Общоизвестно бе, че отнемаше време информацията да влезе в регистъра. Почувства се извънредно разочарован. Нима и тази следа, за която интуицията му подсказваше, че е важна, също беше изгубена?
– Но можете да разговаряте с майка ми, ако желаете – каза Йоран и с жест ги покани да влязат в дневната. – Не знам за какво става дума, но може би тя ще е в състояние да ви помогне.
Дребна и крехка жена със снежнобяла коса седеше на дивана. Все още беше привлекателна по един мил начин. Стана и се приближи към тях да се ръкува.
– Марта Фриден. – Тя ги огледа с интерес и на лицето й цъфна широка усмивка, когато видя Мая. – Здравей, миличко! О, какво прелестно създание! Как се казва?
– Мая – отвърна гордо Ерика, която мигом хареса Марта Фриден.
– Здравей, Мая – рече Марта и отиде да я помилва по бузката.
Мая цяла засия при това внимание, но после взе да рита, за да я пуснат на пода, когато зърна стара кукла върху дивана.
– Не, Мая – възрази строго Ерика и се опита да възпре дъщеря си.
– Няма нищо, нека я разгледа – махна с ръка Марта. – Тук няма нищо, което да не бива да докосва. Откакто Вилхелм почина, осъзнах, че когато умираме, не можем да вземем нищо със себе си.
В очите й се появи тъга и синът й се приближи към нея да я прегърне.
– Седни, мамо. Аз ще приготвя кафе за гостите ни, докато ти си поговориш с тях на спокойствие.
Марта го проследи с поглед, докато излизаше от стаята, отправен към кухнята.
– Той е добро момче – каза тя. – Старая се да не бъда бреме за него. Децата трябва да бъдат оставени да си живеят собствения живот. Но понякога ми се струва, че му е полезно, дето е толкова добър. Вилхелм много се гордееше с него. – За миг тя като че се изгуби в спомени, но после се обърна към Патрик. – Е, защо полицията иска да говори с моя Вилхелм?
Патрик се прокашля. Имаше усещането, че се движи по тънък лед. Можеше да изкара на бял свят разни неща, за които на тази мила възрастна дама не й трябваше да знае. Но нямаше избор. Проговори колебливо:
– Работата е там, че на север във Фелбака разследваме убийство. Аз съм от полицейското управление в Танумсхеде и Фелбака принадлежи към полицейска област Танум.
– О, боже мили. Убийство? – намръщи се Марта.
– Да, беше убит човек на име Ерик Франкел – каза Патрик и позамълча, за да види дали името ще предизвика някаква реакция.
Но, доколкото можа да прецени, на Марта то не й беше познато.
– Ерик Франкел? Май не съм го чувала. Какво ви доведе до Вилхелм?
Тя се наведе напред заинтригувана.
– Ами... виждате ли... – Патрик се поколеба. – Въп-росът е там, че в продължение почти на петдесет години този Ерик Франкел е правил месечни парични преводи до Вилхелм Фриден. Вашия съпруг. И, то се знае, ние искаме да разберем защо и каква връзка е имала между двамата мъже.
– Вилхелм е получавал пари от... от човек от Фелбака на име Ерик Франкел?
Марта изглеждаше искрено учудена. В този момент се върна Йоран, понесъл поднос с чаши за кафе.
– За какво става дума? – попита той и ги изгледа въпросително.
Майка му беше тази, която отговори.
– Тези полицаи твърдят, че мъж на име Ерик Франкел, който е бил намерен убит, е плащал на баща ти пари всеки месец през последните петдесет години.