Франс не отговори. Не можеше. Главата му се изпълни с образа на Ханс, който се навежда напред, за да целуне Елси. И Елси, която отвръща на целувката.
НАПОСЛЕДЪК ЕРИКА ОБРЪЩАШЕ повече внимание, щом видеше полицейска кола, а й се стори, че зърна Мартин в онази, с която се размина преди Торп, докато шофираше към Удевала за втори път този ден. Чудеше се къде ли е ходил Мартин.
Запитванията, които правеше, не бяха спешни, но тя знаеше, че няма да може да пише спокойно, докато не узнае повече. Любопитна беше да разбере защо Шел Рингхолм, журналист в „Бохусленинген“, също проявява интерес към норвежкия борец от съпротивата.
По-късно, докато чакаше в рецепцията на „Бохусленинген“, размишляваше върху възможните причини той да се ангажира с темата, но накрая реши да спре с предположенията, докато лично не го попита. Няколко минути по-късно беше съпроводена до кабинета му. Той я погледна заинтригувано, когато тя влезе и се ръкуваха.
– Ерика Фалк? Писателката? Нали така? – каза той и направи жест към стола за посетители.
Тя седна, след като окачи сакото си на облегалката на стола.
– Да, точно така.
– За беда не съм чел никоя от вашите книги, но съм чувал, че са много добри – гласеше любезният му коментар. – Да не би да сте тук във връзка с проучване за нова книга? Не съм криминален репортер, така че не съм сигурен дали мога да съм ви от помощ. Защото, ако не греша, пишете главно книги за действителни престъпления.
– Трябва да призная, че това няма нищо общо с книгите ми – отвърна Ерика. – Работата е там, че по различни причини започнах да провеждам проучване на миналото на майка ми. По една случайност тя е била близка приятелка с вашия баща.
Шел се намръщи.
– Кога е било това? – попита и се наведе напред.
– Доколкото схващам, другарували са като деца и като тийнейджъри. Съсредоточих се основно върху последните години на войната, когато са били около петнайсетгодишни, както без съмнение сам знаете.
Шел кимна и я изчака да продължи.
– Принадлежали са към група от четирима юноши, които явно са били неразделни. Освен баща ви групата е включвала Брита Йохансон и Ерик Франкел. И както със сигурност знаете, тези двамата бяха убити в рамките на последните два месеца. Доста странно съвпадение, не намирате ли?
Шел все така не говореше, но Ерика виждаше колко е напрегнат и зърна проблясване в очите му.
– И... – Тя направи пауза. – Имало е още един човек. През 1944 година борец на норвежката съпротива – всъщност бил е съвсем момче още – пристигнал във Фелбака. Скрил се на гемията на дядо ми, а после баба и дядо му дали подслон. Името му е било Ханс Олавсен. Но вие вече знаете това, нали? Защото научих, че също сте проявили интерес към него, и се питах защо.
– Аз съм журналист. Не мога да обсъждам подобни неща – уклончиво отвърна Шел.
– Грешка. Не можете да разкривате източниците си – уточни спокойно Ерика. – Но аз не виждам защо да не обединим усилията си по работата над тази тема. Много съм добра да изравям неща, а знам, че и вие сте такъв, след като сте журналист. И двамата се интересуваме от Ханс Олавсен. Мога да преживея факта, че не желаете да ми кажете защо. Но нека поне си обменим информация – кой какво знае вече и онова, което независимо един от друг ще открием в бъдеще. Какво ще кажете?
Тя замълча и зачака напрегнато отговора му.
Шел обмисли казаното от нея. Забарабани с пръсти по бюрото, сякаш претегляше всички плюсове и минуси.
– Добре – заяви накрая и посегна да извади нещо от най-горното чекмедже на бюрото си. – Няма причина да не си помогнем взаимно. И моят източник е мъртъв, затова не виждам защо да не ви покажа всичко. Ето какво знам. Влязох в контакт с Ерик Франкел по повод... личен въпрос. – Той се прокашля и плъзна папката към нея. – Той каза, че искал да ми съобщи нещо, което можело да намеря за полезно и което трябвало да излезе на бял свят.
– Така ли се изрази? – Ерика се наведе напред и взе папката. – Че е нещо, което трябва да излезе на бял свят?
– Да, доколкото си спомням – отговори Шел и се облегна на стола си. – После дойде няколко дни по-късно. Донесе статиите в тази папка и просто ми ги подаде. Но не ми каза защо. Зададох му много въпроси, то се знае, но той отказа да отговори на който и да било от тях. Посочи, че ако съм бил толкова добър в изнамирането на сведения, колкото бил чул, то тази папка трябвало да ми бъде достатъчна.
Ерика прелисти страниците в пластмасовата папка. Бяха същите статии, която тя вече бе получила от Кристиан, статиите от архивите, в които се споменаваше Ханс Олавсен и времето, прекарано от него във Фелбака.