– Това ли е всичко? – попита тя и въздъхна.
– Такава беше и моята реакция. Ако е знаел нещо, защо просто не ми го каза направо? Но по някаква причина смяташе за важно да открия останалото сам. Това и започнах да правя и ще излъжа, ако кажа, че интересът ми не скочи с хиляда процента, след като Ерик Франкел беше намерен убит. Чудил съм се дали смъртта му не е свързана с това. – Той посочи папката, която Ерика държеше в скута си. – И, естествено, научих за възрастната жена, която е била убита миналата седмица. Но нямам представа дали съществува връзка... макар че смъртта й повдига редица въпроси.
– Открихте ли нещо повече за норвежеца? – попита Ерика нетърпеливо. – Аз още не съм напреднала дотам с моето проучване. Единственото, което разбрах със сигурност, бе, че той и майка ми са имали любовна връзка и че той си е тръгнал съвсем внезапно от нея и от Фелбака. Реших, че следващата ми стъпка трябва да е да разбера къде е отишъл, дали в Норвегия или другаде. Но може би вие вече знаете?
Шел поклати глава. Разправи на Ерика за разговора си с Ескил Халворсен, който не си бе спомнил за Ханс Олавсен на мига, но беше обещал да проведе проучване.
– Възможно е също Ханс да е останал в Швеция – замислено каза Ерика. – Ако е така, трябва да има начин да го открием чрез шведските власти. Аз мога да се заема с това. Но ако е изчезнал в чужбина, ще е проблем.
Шел си взе обратно папката, която Ерика му подаде.
– Това е добра идея. Няма причина да допускаме, че се е върнал в Норвегия. Много хора са останали в Швеция след войната.
– Пратихте ли снимка на Ескил Халворсен? – попита Ерика.
– Не, всъщност не го направих – каза Шел и запрелиства статиите. – Но сте права, трябва да му я изпратя. И най-малката подробност може да се окаже полезна. Ще му телефонирам веднага, след като си тръгнете, и ще видя мога ли да му пратя една от тези снимки. Или, още по-добре, ще му я пусна по факса. Какво ще кажете за тази? Тя е най-ясната. Как мислите?
Той плъзна по бюрото статията с груповата снимка, която Ерика бе разглеждала няколко дни преди това.
– Съгласна съм. Тази ще е подходяща. Плюс, че показва цялата група. Това тук е майка ми. – Тя посочи Елси.
– Значи твърдите, че са прекарвали много време заедно тогава?
Шел се наруга, че не бе направил връзка между Брита на снимката и Брита, която бе убита. Ала си каза, че повечето хора също биха я пропуснали. Трудно можеше да се открие сходство между петнайсетгодишното момиче и седемдесет и пет годишната жена.
– Доколкото схващам, били са много задружни, макар приятелството им да не е било напълно приемано по онова време. Във Фелбака класовите различия са били отчетливо изразени, а Брита и майка ми са принадлежали към по-беден социален слой, докато момчетата, Ерик Франкел и... вашият баща са били от заможните, от „каймака на обществото“.
– Да бе, „каймакът на каймака“ – промърмори Шел и Ерика долови силна враждебност зад думите му.
– Знаете ли, не ми беше хрумнало да разговарям с Аксел Франкел – възкликна Ерика развълнувано. – Той може да знае нещо за Ханс Олавсен. Макар че е малко по-възрастен, може да е бил покрай тях и...
Мислите и очакванията й набираха скорост, но Шел вдигна ръка да я спре.
– На ваше място не бих възлагал големи надежди. На мен ми хрумна същата идея, но за щастие първо направих проучване за Аксел Франкел. Сигурно знаете, че е бил пленен от германците при едно пътуване до Норвегия?
– Да, но не съм запозната с подробности – каза Ерика и погледна Шел с интерес. – Така че, ако сте открили нещо... – Тя разпери ръце и зачака.
– Както казах, Аксел бил взет в плен от германците, когато се канел да получи документи от съпротивителното движение. Отвели го в затвора „Грини“ край Осло и лежал там до началото на 1945 година. После германците преместили него и много други затворници от Грини с параход и влак и Аксел най-напред попаднал в Заксенхаузен, където пращали повечето от скандинавските пленници. След това, към края на войната, бил прехвърлен в Нойенгаме.
Ерика ахна.
– Нямах представа. Значи Аксел Франкел е бил в концентрационни лагери в Германия? Не знаех, че там е имало норвежци или шведи.
Шел кимна.
– Най-вече норвежки затворници. И някои от други страни, пленени от германците след участие в съпротивителни дейности. Наричали са ги NN-затворници от Nacht und Nebel – нощ и мъгла. Името произхожда от декрет, издаден от Хитлер през 1941 година, според който цивилни в окупирани страни не могат да бъдат изправяни пред съд в родината им. Вместо това трябвало да бъдат изпратени в Германия, където да изчезнат „в нощта и мъглата“. Някои са били осъждани на смърт и екзекутирани. Останалите са били принудени да вършат физически труд и мнозина просто умрели от тежката работа. Във всеки случай, Аксел не е бил във Фелбака през същия период като Ханс Олавсен.