– Хей, Йоста, не може да облизваш шоколада и да оставяш другото – възнегодува Паула.
– Ти какво, да не си от бисквитената полиция? – отвърна Йоста и демонстративно посегна за поредната бисквита.
Паула само изсумтя, взе пакета с бисквити и го премести на плота, извън досега на Йоста.
– За беда не е открил много – каза Мартин. – Вилхелм Фриден е починал преди две седмици и нито вдовицата му, нито синът му били чували за преводите. Разбира се, невъзможно е да се знае дали те казват истината, но според Патрик не лъжели. Във всеки случай синът обещал да помоли адвоката им да изпрати всички документи на баща му и ако извадим късмет, може да открием нещо там.
– Ами братът на Ерик? Той знаел ли е нещо за плащанията?
Йоста поглеждаше алчно пакета бисквити върху плота и май наистина се канеше да си надигне задника и да отиде да го вземе.
– Телефонирахме на Аксел да го питаме за превежданите суми – каза Паула с предупредителен поглед към Йоста. – Но той нямал представа за какво са.
– А вярваме ли му? – Йоста премерваше разстоянието от стола си до плота. Един бърз скок, и можеше да успее.
– Всъщност не знам. Той е мъчен за анализиране човек. Ти на какво мнение си, Паула? – обърна се към нея Мартин.
Докато тя обмисляше въпроса, Йоста се възползва от шанса си. Скочи и се хвърли към пакета бисквити, но лявата ръка на Паула се стрелна с бързината на змия и го дръпна.
– Не, няма да стане.
Тя смигна злорадо на Йоста и той не можа да не отвърне на усмивката й. Започнал бе много да цени дребните им закачки.
Паула се обърна към Мартин, когато пакетът с бисквити бе на сигурно място в скута й.
– Съгласна съм с теб, мъчен е и не мога да го разгадая. Така че не съм сигурна. – Тя поклати глава.
– Да се върнем на Брита – предложи Мартин и написа с главни букви „БРИТА“ в бележника си, а после подчерта името с две черти. – Преценявам като най-добрата ни улика факта, че откритото от Педерсен под ноктите й най-вероятно съдържа ДНК на убиеца. Както и това, че очевидно тя е успяла да остави дълбоки драскотини по лицето или ръцете на онзи, който я е задушил. Можахме да проведем кратък разпит на Херман тази сутрин и по него нямаше следи от драскотини. Каза също, че Брита вече била мъртва, когато се прибрал у дома. Че лежала на леглото с възглавница върху лицето.
– Но продължава да настоява, че смъртта й е по негова вина – вметна Паула.
– Какво иска да каже с това? – намръщи се Йоста. – Брани ли някого?
– Да, така мислим и ние – отвърна Паула и, смилила се, върна пакета с бисквити на масата и го побутна към Йоста. – Ето, тъпчи се – каза му тя на английски.
– Какво? – попита Йоста, чиито познания по този език се ограничаваха до термини, свързани с голфа, макар дори и при тях да имаше много още да се желае от произношението му.
– О, забрави. Давай, ближи си шоколада – рече Паула.
– Разполагаме и с пръстовия отпечатък – продължи Мартин, след като изслуша развеселен приятелското заяждане между Йоста и Паула. Ако не го познаваше, би си помислил, че по-възрастният му колега е започнал да се размеква.
– Единствен пръстов отпечатък върху едно от копчетата на калъфката. Не дава бог знае какъв материал – подхвърли скептично Йоста.
– Сам по себе си не, но ако пръстовият отпечатък е на същото лице, оставило своята ДНК под ноктите на Брита, тогава имаме повод за надежда.
Мартин подчерта с две линии буквите ДНК в бележника си.
– Кога ще е готов ДНК профилът? – попита Паула.
– От лабораторията предполагат, че ще го имаме до четвъртък – отговори Мартин.
– Добре, после ще наберем ДНК проби – каза Паула и протегна крака.
Понякога й се струваше, че симптомите на бременността на Йохана са заразни. Постоянно я тормозеха прищракващи болки в краката и бе развила ненаситен апетит.
– А имаме ли кандидати за ДНК проби?
Йоста се бе заловил с третата си бисквита.
– Мислех си за Аксел и Франс – каза Паула.
– Нима наистина ще чакаме до четвъртък? Ще отнеме време да се получат резултатите, а драскотините бързо заздравяват, така че по-добре да вземем пробите възможно най-скоро.
– Добра логика, Йоста – похвали го изненадан Мартин. – Ще го направим утре. Нещо друго? Нещо да сме забравили или пропуснали?
– Как така „пропуснали“? – донесе се глас откъм вратата.
Мелберг влезе със задъхания Ернст подире му. Кучето мигновено подуши купчинката подложени на дисекция бисквити от Йоста и скочи напред да седне в краката му. Просенето на Ернст имаше резултат и бисквитите изчезнаха светкавично.