– Има достатъчно време и за нея, особено след като направих повечето проучвания. А и ще ми е трудно да се съсредоточа над книгата, докато не си освободя ума от това, така че дай ми възможност...
– Добре, добре – каза Патрик и вдигна помирително ръце. – Ти си голямо момиче, знаеш как да си организираш времето. Мая и аз ще караме по нашата си програма, а ти се грижи за своята.
Той стана и на минаване целуна Ерика по главата.
– Трябва да ида и да построя нов шедьовър. Мислех си за мащабно копие на Тадж Махал.
Ерика поклати глава със смях. Понякога се чудеше дали човекът, за когото се бе омъжила, е с всичкия си. Вероятно не, реши.
Ана я забеляза отдалеч. Нисичка самотна фигура в далечния край на плаващите докове. Не беше възнамерявала да тръгне да я търси. Но щом слезе по склона на Галебакен и видя Белинда, знаеше, че трябва да иде при девойката и да поговори с нея.
Белинда не я чу да приближава. Просто седеше на дока и пушеше, до нея имаше пакет „Гула Бленд“ и кутия кибрит.
– Здравей – каза Ана.
Белинда трепна. Погледна цигарата в ръката си и за секунда явно имаше желание да я скрие, но после предизвикателно я пъхна в устата си и вдиша дима дълбоко.
– Ще дадеш ли една и на мен? – попита Ана и седна до Белинда.
– Ти пушиш? – изненадана попита Белинда, но й подаде пакета.
– Някога пушех. В продължение на пет години. Но моят... бивш съпруг... На него не му харесваше.
Това беше твърде слабо казано. Веднъж в началото, когато Лукас я завари да пуши тайно, бе долепил огънчето на цигарата до сгъвката под лакътя й. Още имаше блед белег от този инцидент.
– Няма да кажеш на татко, нали? – намусено рече Белинда и размаха цигарата си. После добави по-тихо: – Моля те.
– Ако ти не ме изпееш, и аз няма да те изпея – отвърна Ана, притвори очи и всмукна за пръв път.
– Редно ли е да пушиш? Имам предвид заради... бебето – запита Белинда с тон на негодуваща старица.
Ана се засмя.
– Това ще е първата и последна цигара, която ще изпуша, докато съм бременна. Обещавам.
Известно време поседяха мълчаливо и издухваха димни кръгчета към водата. Лятната горещина напълно бе изчезнала, заменена от остър септемврийски хлад. Но поне нямаше вятър и пред тях се простираше спокойната проблясваща повърхност на водата. Пристанището изглеждаше пусто – имаше няколко лодки, а не както през лятото цели редици.
– Не е лесно, нали? – подхвърли Ана, загледана към водата.
– Кое? – нацупено попита Белинда, още несигурна какво поведение да възприеме.
– Да си дете. Макар че вече си почти възрастна.
– Нищо не знаеш ти.
Белинда ритна камъче към водата.
– Не знам, сигурно си права, родила съм се на сегашната си възраст – засмя се Ана и сръчка шеговито Белинда.
Наградена бе с бегла усмивка, която мигом се стопи. Ана не каза нищо повече. Искаше да даде възможност на Белинда тя да определи насоката на разговора им. Никоя не продума в продължение на няколко минути, докато Ана не забеляза с крайчеца на окото си, че Белинда я наблюдава крадешком.
– Наистина ли ти е лошо?
Ана кимна.
– Чувствам се като пор с морска болест.
– Откъде-накъде пор ще го хване морска болест? – изкиска се Белинда.
– А защо не? Можеш ли да твърдиш, че поровете не ги лови морска болест? Ако е така, дай ми доказателство. Защото аз точно така се чувствам. Като пор с морска болест.
– Само се занасяш с мен – каза Белинда, но против волята си продължи да се смее.
– Шегата настрана, наистина се чувствам тлъста.
– На мама й беше ужасно зле, като беше бременна с Лизен. Бях достатъчно голяма, че да помня. Беше... О, прощавай. Може би не бива да говоря как мама и татко...
Тя замълча смутена. Извади нова цигара и сви длани около нея, за да я запали.
– Можеш свободно да говориш за майка си, когато ти се прииска. Нямам проблем с факта, че Дан е имал друг живот, преди да срещне мен, а и в този живот е създал вас трите все пак. С майка ви. Така че, повярвай ми, не бива да си мислиш, че предаваш баща си само защото обичаш и майка си. А ти гарантирам, че аз няма да съм засегната, ако говориш за Пернила. Ни най-малко.
Ана постави ръката си върху тази на Белинда, опряна на дока. Отначало Белинда понечи да я измъкне, но после я остави да лежи където си беше. След няколко секунди Ана отдръпна ръка и също посегна за нова цигара. Налагаше й се да поеме две канцерогенни пушилки през тази бременност. Но после край. Щеше да спре отведнъж.
– Бива ме да помагам за бебета – заяви Белинда и срещна погледа на Ана. – Много помагах на мама с Лизен, когато беше малка.
– Дан ми е разправял за това. Как той и майка ти насила те карали да излизаш да играеш с приятелчетата си, вместо да се грижиш за бебето. И каза, че си го вършела много умело. Затова се надявам, че мога да разчитам на малко помощ от теб през пролетта. Ти можеш да поемеш памперсите.