Бих искала да благодаря и на Ласе Aнрел за разрешението му да се появи в книгата. Както и за обещанието му да ме посъветва как се отглеждат мушката следващия път, когато се видим.
Както обикновено, в Гимо Хергард намерих спокойствие за работа. Там винаги се грижат така добре за мен, когато пристигна с компютъра си на рецепцията.
И най-сетне на момичетата... Вие си знаете кои сте... Какво би бил животът на писателя без вас? Пуст и самотен, и тъжен... И на всички читатели и последователи на блога – огромно, огромно благодаря, че продължавате да четете книга след книга.
Накрая бих искала да кажа „благодаря“ на Каролин, Йохан, Май-Брит и Улф, който ни доведе и помогна да се настаним в рая, където се намирам сега.
Камила Лекберг
Ко Ланта, Тайланд, 9 март 2007 г.